Флористично разнообразие на естествено разпространени хигрофити в Ботаническа градина – Балчик

1
Добави коментар
dobrich24
dobrich24

ЕСТЕСТВЕНО РАЗПРОСТРАНЕНА ХИГРОФИТНА РАСТИТЕЛНОСТ ПО ТЕЧЕНИЕТО НА РЕКА „ГОЛЯМ КУЛАК“ – УНИВЕРСИТЕТСКА БОТАНИЧЕСКА ГРАДИНА – БАЛЧИК

„Голям кулак“ е неголяма река с малък водосборен басеин, пресичаща Университетска ботаническа градина – Балчик. Влива се в Черно море малко след като образува водопад с височина около 15 метра. На много места в речния участък се образуват динамични наслаги, които са причина при обилни валежи реката да излиза от коритото си и да образува временни заливни територии. Крайречната растителност и екосистемните комплекси по протежение на течението са изключително уязвими като причините за това се свеждат до промяната на водния режим на реката и замърсяването на краиречните местообитания. В резултат се формира производна тревна растителност, която подменя естествените съобщества. Характерна особеност на речното корито по протежение на ботаническата градина е изобилието на лианите повет (Clematis vitalba L.), бръшлян (Hedera helix L.) и обикновено чадърче (Calystegia sepium (L.)L.Br.). Почвата е хумусно карбонатна със слабо изразен хумусен хоризонт. Основните структуроопределящи растителни съобщества са представени от т.нар. ХИГРОФИТИ, които са се приспособили към местообитания с излишък на влага. Повечето могат да растат както в плитка вода (0,10–0,20 m), така и на преовлажнена почва. В морфологично отношение са със слабо развита коренова система и относително голяма транспирираща повърхност. Към тази група се отнасят следните видове, разпространени в Ботаническа градина – Балчик, разпределени по БИОЛОГИЧНИ ТИПОВЕ:
Дървета: крехка върба (Salix fragilis L.) и бяла топола (Populus alba L.).

Многогодишни тревисти растения: обикновена блатия (Lythrum salicaria L.), европейска катушка (Lycopus europaeus L.), голям хвощ (Equisetum telmatea Ehrh.), хибридна чобанка (Petasites hybridus (L.) P.Gaertner), див коноп (Еupatorium cannabinum L.), теснолистна берула (Berula erecta (Hudson) Coville), влакнеста върбовка (Epilobium hirsutum L.) и широколистен папур (Typha latifolia L.).

Двугодишни тревисти растения: горска пищялка (Angelica sylvestris L.).Едногодишни тревисти растения: водно пипериче (Persicaria hydropiper (L.) Opiz), кафяв циперус (Cyperus fiscus L.). Принадлежат съответно към 13 рода и 10 семейства. Между типичните хигрофити и мезофитите се наблюдават някой преходни групи, принадлежащи към семействата Житни и Розоцветни, предпочитащи влажните местообитания. Лечебни свойства притежават видовете – Lythrum salicaria L., Lycopus europaeus L., Equisetum telmatea Ehrh., Petasites hybridus (L.) P.Gaertner, Angelica sylvestris L., Persicaria

+Мартин Петров