Казах ли ви, че срещнах Любовта?
Видях я през прозореца на трамвая. Познах я по Пеперудата на стъклото. Така се зарадвах.
Махнах й с ръка. Бях сигурна, че и тя ме видя.
Нямах търпение да сляза.
Междувременно вдигнах телефона, за да й кажа да ме изчака, но….се сетих, че Тя няма мобилен. Усмихнах се. Все още я виждах в далечината.
Спирката се оказа по-далече.
Най-после слязох и хукнах обратно.
Трудно си пробивах път през хората.
Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение.
Господи, дали наистина ме беше видяла и Тя?
Ох, толкова много хора, едвам се промушвах.
Вече не си спомнях кога за последно се бяхме срещали с Нея. Мисля, че беше в някои от миналите ми животи.
Сетих се.
За последно танцувахме блус. Много дълъг, бавен и нежен.
Аз исках да мълчим, а Тя все нещо се опитваше да ми каже.
Трудно долавях думите й.
Помня, че ме молеше да чуя някакви важни неща.
Така и не я разбрах.
След този танц повече не я видях.
И ето сега.
Щеше ли да ме познае?
Почти стигах до мястото, където я мярнах от прозореца на трамвая.
Сърцето ми наистина се пръскаше от вълнение.
В главата ми нахлуваха някакви странни мисли и усещания?
Какво да й кажа?
Първо със сигурност ще я прегърна. Много силно.И много дълго.
А трябва ли да й се извинявам за Тогава?
Сигурна съм, че това е Тя. Беше спряла и ме чакаше! Гледаше над главите на хората, в далечината.
Махнах й с ръка отново! И засилих още повече крачките.
Уж беше по-голяма и по-висока от мен, а сякаш не ме виждаше.
– Хей, хей!-продължих да й махам.
Вече я виждах съвсем ясно. Тя беше. Любовта.
Само да светнеше зеленото и след секунди щях да съм при нея.
Този светофар, като че беше блокирал.
Продължавах да й махам! Вече с две ръце.
Но Тя май наистина не ме виждаше.
Продължаваше да гледа в далечината, а аз бях почти пред нея.
Най-после светна зеленото.
Хукнах.
Сърцето ми.
Тя е.
Последна крачка и се хвърлих отгоре й!Прегърнах я толкова силно.
– Здравей, Моя Любов! Позна ли ме! Как си?
В този момент видях Пеперудата. Завъртя се над главата ми и се понесе натам Някъде.
Да……….
Това не беше Моята Любов.
Бях се припознала.
Само не разбрах кой в кого. Дали аз в нея или тя в мен, през прозореца на трамвая.
Усмихнахме се и двете….
Станала беше грешка.
Ама, нали е любов, без значение чия, все пак любов, ме погали нежно по главата. Намигна ми заговорнически. Усмихна се пак, много нежно. Наведе се. Целуна ме по челото и тръгна, загледана в далечината, над главите на хората.
Стоях безмълвна.
Хората около мен се движеха сякаш на забавен каданс.
Бавно вдигнах глава. Погледнах натам Някъде.
Не видях Пеперудата.
Колко ли живота имах още?
