Дишане
Дишането е непрекъснат физиологичен процес, чрез който в организмите (без анаеробите) и у човека се извършва окислително разграждане на сложни органични вещества с освобождаване на енергия. Дишането се характеризира с газовата обмяна – приемане на кислород от външната среда и отделяне на въглероден двуокис. Дишането при растенията става главно през устицата. При животните дишането бива дифузно (пряко) – обмяна на газове с цялото тяло (едноклетъчни, мешести и други), локализирано (непряко) – чрез дихателната система (в две фази):
– външно дишане – газова обмяна между външната среда и кръвта.
– вътрешно (тъканно) дишане – обмяна между кръвта и клетките.
Чрез него организмът получава енергия, необходима за жизнените процеси. При някои организми (земноводни и не само) преобладава кожното дишане. При човека външното дишане става с белия дроб чрез периодично увеличаване и намаляване на обема на гръдния кош под действието на дихателните мускули и диафрагмата. Дихателният цикъл (едно вдишване и издишване) се повтаря между шестнадесет и осемнадесет пъти в минута у възрастния човек, около петдесет и пет пъти у новороденото, тридесет до тридесет и пет пъти у малките деца. Количеството на еднократно поемания въздух (дихателния обем) е средно около 500 кубически сантиметра в покой или около осем литра за минута. При физически усилия дихателния обем е в състояние да нарасне между десет и петнадесет пъти. Въпреки че дишането е автономен процес, е възможна произволна промяна на честотата и дълбочината с прекъсване за около минута и повече. Дишането се поддържа и се регулира от централната нервна система съобразно с нуждите на организма.
        
