02.10.2014 · 14:01
Тъкмо от това се нуждаем последно време, за да постигнем хармония и разбирателство с околните в ежедневието ни. Задачата обаче не е никак лесна.
Не знам защо хората неправилно смятат, че толерантността е непременно свързана с думата „дискриминация‟. Мисля, че това е много неправилно мислене. Сега осъзнавам, че ние самите сме привикнали към някаква заучена дефиниция и забравяме, че тази чудна думичка има много по-широка употреба.
Толерантността е търпимостта към ближния. Това е да изслушаш приятелите си, дори когато са заблудени и внимателно да им покажеш, без да ги обидиш, че грешат. Толерантността е когато видиш, че дъщеря ти излиза с пънкар и й обясняваш, без да нараниш чувствата й, че момчето трябва да направи нещо с косата си. Толерантност е когато съседите ти са направили скара на балкона си и ти просто отидеш учтиво и вежливо да ги помолиш да ти звъннат следващия път преди да започнат да готвят, за да си прибереш чаршафите. Толерантност е също когато видиш човек с наднормено тегло и внимаваш да не коментираш вида му, за да не го поставиш в неудобно положение.
Толерантност е това, с което трябва да се отнасяме и към тези политици в България, на които не симпатизираме, но те вършат работата си като представялват собствената си политическа група. Най-много нужда от толерантно поведение има Делян Пеевски. Той не само, че има повече заслуги за социалната ни сфера с нещата, които в последната година направи за гражданите, но и за разлика от много други се проявява с интелигентност в изказванията си, не се демонстрира медийно величие, не изсипва усмивки и не гледа флиртаджийски журналистките. Показа чрез дело, че разчита на народното мнение.
Но поради някакви причини народът незаслужено го обижда, сатанизира го и го вини заради самото му присъствие в политиката. Забравя, че като член на държава от цивилизования развиващ се с бързи темпове свят трябва да показва възпитание, отговорност зад думите си и добро отношение към онези, които се грижат за благото на средата му.
Google+ Comments
