В неделя се навършват 25 години от онзи паметен ден, когато хиляди граждани на тогавашната Германската демократична република (ГДР) и Западна Германия се струпват и събарят стената, разделяща страната им на две. За мнозина този миг отбелязва края на една епоха и дава тласък на европейското обединение. Попитахме депутати от всички политически групи в ЕП за техните спомени от това историческо събитие.
Стената е издигната през 1961 г., за да отдели ГДР от Западна Германия. От септември 1989 г. започват мирни демонстрации и призивът за свобода на придвижването става по-силен с всеки изминал ден. На 9 ноември говорителят на ГДР обявява, че гражданите могат вече да пресичат границата, когато си пожелаят, и хората срутват символа на своето разделение.
„Чух голям шум на улицата, затова скочих от леглото, отворих прозореца и видях тълпа хора, отиващи нанякъде“, спомня си Ален Ламасур (ЕНП, Франция), който се намира в Берлин през онзи съдбовен ноември.
В Рим тогавашният председател на Парламента Енрике Барон Креспо (социалист от Испания) се подготвя за гала вечерята на италианското председателство на Съвета, когато италиански журналист му звъни и го пита „Г-н председател, Берлинската стена падна, какво мислите?“
След две седмици Парламентът, който вече е изразил подкрепа за обединението на Германия и е създал специална комисия по този повод, посреща ръководителите на Германия и Франция, Хелмут Кол и Франсоа Митеран, на пленарното си заседание. Можете да прочетете протокола от заседанието от линковете в карето вдясно.
Вижте в нашия видеоматериал как са запомнили падането на Стената Ален Ламасур (ЕНП, Франция), Констанце Крел (С&Д, Германия), Беатрикс фон Щорх (ЕКР, Германия), Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия), Ска Келер (Зелени/ЕСА, Германия), Мариза Матиаш (ЕОЛ/СЗЛ, Португалия) и Амджад Башир (ЕСПД, Великобритания).
