Константин-Кирил като герой-образец
според “Пространно житие” на Кирил
І. Увод
Под знака на една ожесточена битка между античния и християнски свят, в процеса на налагане на новите ценности Кирил и Методий създават нов духовен ориентир за новопокръстилите се славяни чрез откритата от Кирил уникална писменост и началото на книжовност на техния роден език. Тъй като времето, за съжаление, оставя несигурни свидетелства, за личността на Кирил можем да съдим предимно от творбите, посветени на него, в които откриваме явна смесица от достоверни факти и легендарни разкази в стила на популярните тогава жанрове като житие и похвално слово. Пространното житие на Кирил е отклик на естествения култ към Първоучителите на славянските народи.
ІІ. Теза
Култът към личността на Константин –Кирил Философ след канонизирането му за светец всъщност е култ към божественото познание. Нееднократно в житието се споменава, че той с помощта на Бога овладява удивително бързо знанията, които вече са известни, и търси все повече нови извори, жаден за нови знания през целия си живот. Пространственото житие на Кирил не случайно набляга на неговата просветителска роля в живота на славяните. Това всъщност е най-важната мисия в живота му, на която той подчинява най-много усилия и творческа енергия. Искренната му и чиста вяра в Бога му отварят вратите към познанието и го подготвя за по-нататъшните му изяви като християнски мисионер.
ІІІ. Доказателствена част
1. Детството и юношеството на Кирил
Кирил е богоизбран и специално изпратен от милостивия и щедър Бог да изпълни велика мисия сред славяните – да ги просвети и насочи в светлината на Божиите заповеди. Светостта на героя е статично качество, дадено му по рождениеи утвърдено чрез богоугодни деяния.
За кратък срок той изучава много и разностранни науки и изкуства. Придобива задълбочени познания по геометрия, диалектика, риторика, астрономия, словестност. Освен с ерудиция, той се отличава с голямо прилежание, крепък нрав, интелектуални способности и високи нравствени черти.
2. Апостолските деяния на светеца в три дипломатически мисии – при сарацините, хазарите и великоморавците.
Житейският му образ е апостолски тип. Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния, свързани с богатата политическа, духовническа и писателска дейност на Константин Философ. Своята готовност да работи за духовното развитие на цели племена и народи Константин доказва и с активната си дейност като книжовник и богослов. Благочестието, с което е запомнен от съвременниците си е присъща за него и като учен, и като духовник. Това се потвърждава от неговата саможертвоготовност при изпълнение на Моравската мисия, която приема да изпълни, въпреки, че е уморен и болен. С Божието просветление, изнамира една съвършено нова азбука – глаголическата , предназначена за просвещение на славяните в Европа на техния роден език. Константин – Кирил не само превежда свещените текстове на този език , но и съчинява оригинални творби с високи художествени качества.
3. Полемиката с триезичниците.
С апостолска жар и завладяващо красноречие славянският първоучител защитава правото на всеки народ да изгражда собствена култура, литература и писменост. Той не само убеждава враговете си, но предизвиква и техния срам. Кирил е безпорният победител в диспута. Неговите опоненти са заклеймени.
4. Смъртта на героя и съдбата на чудодейните му мощи
Моравската мисия на Кирил завършва в Рим с освещаването на славянските книги от папата, с което се признава официално правото им на съществуване. Смъртта на светия мъж е възприета като божествен знак за римляните и те го погребват в църквата на светеца, чиито мощи той е донесъл в Рим и се прекланят там, защото започват да стават много чудеса.
ІV. Заключение
Пространото житие на Кирил се смята за първото оригинално житие в старобългарската литература То изгражда образа на един възвишен, гениален и всеотдаен свят човек. Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието, което всъщност е светлина на духа и смисъл на земния живот на човека.
