Къща от слама правят в пернишкото село Кладница

1
Добави коментар
vaklinov
vaklinov

Младо семейство от София вече е вдигнало покрива на една от малкото „пасивни къщи“ в България.
Един ТИР с 450 бали слама са били нужни за дома на Веселин Москов, който за десет седмици е изграден до предстоящата замазка с глина. Пред „Дарик“ собственикът разказа, че това строителство е с 30-40 процента по-евтино от монолитното, като домовете, направени от слама, са енергоспестяващи и с много нисък въглероден отпечатък. Според собственика има още една такава къща в село Хотница, построена от двама англичани. Тя обаче е по-ниска и малка, защото използва друг метод, без дървена конструкция.

За разлика от технологията, която се използва в някои държави в Европа и в Съединените щати – самите бали да носят покрива на къщата, в Кладница строят с дървена конструкция. Всичко в бъдещия дом е като при класическата къща – с ламперия, обшивки, изолации и дограма, с единствената разлика, че стените са от 45 см широки бали, които обаче нямат носеща роля.

Автор на проекта е арх. Ива Делова от Асоциацията за строителство с естествени материали (АСЕМ) – организацията, която прави първи стъпки за узаконяването на строежа на къщи от слама. Преди четири години АСЕМ заедно с Института за научни изследвания и проектиране към УАСГ разработват концепция за легитимиране на сламените бали като строителен материал за изграждане на неносещи стени. След много лабораторни изследвания е било издадено техническо становище за влагане на сламата в строителството. На базата на това становище преди година е било издадено и първото разрешително за изграждане на сламена сграда в България.

Балите са от казанлъшкото село Ветрен. Сега къщата се обшива и предстои измазването й първо с глина, а след това с външна замазка. Къщата е обшита с бамбукови колци – сламената стена се стяга с тях от двете страни и така балите допълнително се сбиват. Инструментите са голям дървен чук, с който балите се подравняват, големи метални игли за обшиване и гребени като четка от пирони, защото балите, след като бъдат подравнени, трябва да бъдат сресани, разказва още Веселин Москов.
Редактор: Ема Димитрова
автор:citybuild.bg