Понеделник
05:34 ч.
Алармата на Нокията ме буди и в просъница вместо да я спра, включвам фенерчето. Без да искам осветявам лицето на майка ми Здравка, която спи на другото легло, с което я събуждам и започваме да се псуваме на майка. Днес ще направя на всички живота черен.
06:12 ч.
Пътувам гратис до централата. С костюма съм, иначе бих се сбил с шофьора, защото всичко е отвратително. Миризмата е като на перде от влак на БДЖ. Мирише на поне 25 години история.
06:30 ч.
Вече съм с високо кръвно, а още Слнъцето не е изгряло. Нито съм срал. Шефът ни каза, че сме най-жалките същества на света. Дори и за контрольори не сме ставали, камо ли за някаква сериозна работа. Заплати щяло да има до края на седмицата – нещо, което чувам всеки понеделник от 3 месеца насам.
07:01 ч.
Кръвното ми минава, защото ям чесън с кисело мляко. До петък ще глобявам бабички и дедаци наред. Ебал съм го. Аз билети не ям.
07:23 ч.
Вече съм с 5 лева напред. Току-що глобих в тролейбуса някакво учениче без билет и му врътнах 2-3 шамара, застъпвайки го с крак, за да не бяга. Говорих му отблизо какъв пикоч ще стане, щом от сега лъже. Мисля, че ревна от чесъна, а не от думите. 5 лева напред си е 5 лева напред. Вярно, глобата за нередовен пътник е 20 лева, а и протокол трябва да пиша, но и на джобните за деня му съм доволен. Да види, че съм човек.
07:38 ч.
Радвам се на ударното начало на седмицата. Ще ми върви на пари. Искам да закача 5-те лева на челото си, както някои хора закачват първите си пари от оборота на рафта с алкохолните напитки за късмет.
07:50 ч.
Минавам да хапна баничка с боза, защото съм гладен на куче, а и втора седмица съм със запек. Дано ме отпуши.
08:49 ч.
Опа-ляяяяяя. Бабичка с две чанти. Тцтцтц… Глоба, бабо. Да се научиш, че не можеш да носиш две чанти, две дини под една мишница – не може. Да, глобите са за големи сакове, но 1 малка торба + още 1 малка торба правят 1 голяма купчина. Бабата е забравила часовете по математика, че 1+1 е = на минус 20 лева. Честито! На мен честито, а на колегите – наслука.
10:11 ч.
Взимам пари на двама старци. Имат карти, но забравили да се чекират. Вярно е, че апаратите са блокирали, но това е лош късмет. За тях лош, за мен добър. Тебе лъжа – мене истина. Да са си купили билети. Още 40 кинта. Хич не ми е мъчно. По-добре аз да им взема парите, отколкото да ги дадат за лекарства. Без това хаповете не помагат, а така ще са нахранили един човек. И мама Здравка. Добро дело правят.
12:31 ч.
Качвам се в един от градските автобуси. Пълно е с цигани, имам чувството, че са направили амнистия на целия Централен затвор. Веднага си бъркам в джоба, изваждам Нокията и започвам да се правя, че говоря по телефона. Дори дупча билет, защото ако разберат, че съм контрола, ще ме бият. Слизам на следващата спирка с висок пулс и светнато фенерче.
13:59 ч.
За три спирки глобявам 6 човека. Перфораторите уж били задръстени. Как пък така и на шестимата ви се задръстиха перфораторите. Честитки – 120 лева общо. Май взимам аванс преди заплата. Шефе, сега мислиш ли ме за некадърен, а?
14:24 ч.
Хващам някакви чужденци в трамвая без билет. Хем не знаели, че трябва да си купят билет, хем шофьорът нямал. При мен тия не минават. Викам полицията, линейка и една катафалка. Тука ше пада човек. Крещя им в лицата, че са нещастници. Крещя, че в България има правила, които да се спазват. Тва да не е Лондон? Айде ебете си майката! Ние съм държава от Европейския съюз! Тука е Европа!
14:37 ч.
Чужденците отнасят и актове от полицията за дребно хулиганство, защото казах, че са ме и псували на майка. Записаха им данните и при още една изцепка ще си тръгнат преди да е свършил 45-ия конгрес на глухонемите в София. Айде, наббббииияя.
14:42 ч.
Решавам да си направя подарък. Два дюнера от арабите на Плиска. Взимам си и биричка, все пак добра работа свърших днес, а тепърва има още за глобяване.
15:30
Срещам бившата в трамвая. Още ли си контрольор, пита ме. А ти още ли си курва, ма? Свалям я от автобуса уж с идеята да я водя на кафе, но я лъжа. Сега ще трябва да дупчи нов билет. Шлакайте се всичките!
16:01 ч.
Напред съм с добра сума, така че мога да се позабавлявам. Само се качвам в автобус, тролей или трамвай да всявам паника. Без проверки, просто да ги видя гадините мръсни как ще се заклещят на вратата от бързане да слязат или да дупчат и без това предварително приготвените си билети от задния джоб. Ще вляза с подскок от тротоара и ще кажа БАУУУУУУУУ!!!
16:38 ч.
Прибирам се доволен у нас. Днес ще има какво да се яде! Такива дни ме карат да се чувствам горд със себе си. Струваше си годините в университета и 2-те дипломи за висше.
Сряда
06:47 ч.
След оперативката се отправям пеша към гарата. От рано-рано да ги почна. Потривам ръце. Малко ме сърби гъзът. На пари е.
07:52 ч.
Глобявам 5 човека в 404. Само се качвам и се скатавам в единия ъгъл на рейса, който е празен. Изчаквам ги така да се съберат и в мига, в който потегляме от една спирка, вадя баджа и викам с всичка сила: “Никой да не мърда! Билети и карти за проверка!”. Пет човека по 20 лева, брато. Двама получават задух и болка в гърдите от причинения стрес, звъня на 112.
08:23 ч.
Ще мина през метрото да видя дали не мога да обърна джобчетата на някой непослушко.
08:42 ч.
До метрото хващам тролей и вътре една бабичка тъкмо се кани да продупчи билета. Спъвам я, тя пада на земята, а с коляно я затискам зад врата докато не пусне билета, който НЕ Е ПРОДУПЧЕН! С едната ръка прибирам билета в джоба, а с другата дърпам бабето за ушите, почти мога да ги скъсам тия 80-годишни уши. Имам чувството, че се боря с Тутанкамон. Измъчвам я, докато не ми плати глобата. След 3 дълги минути вади 20 лв. от сутиена, който й е някъде при пъпа. Аз съм доволен.
09:01 ч.
Аман от нахални дечурлига! За много остроумни се имат. Виждам един ученик, че си е сложил краката на седалката. Викам: “Ти… така и така, боклук, мама ти деба, така ли си слагаш краката с обувките у вас?” А той: “А ти да не би да проверяваш кой е с билетче и кой не е у вас?!”. Ще звънна на мама Здравка, че нещо се притесних.
11:49 ч.
В един от автобусите съм за Малашевци. Виждам само 1 човек. Нема смисъл да го проверявам, щото никой нема да види шоуто. Замислил съм се дали дюнерите не са причина за моя запек. В този момент чувам ЦЪК, ЦЪК, ЦЪК. Оглеждам се назад и звукът спира. Поглеждам напред и пак – ЦЪК, ЦЪК, ЦЪК. Брей, мама му стара! Отивам назад, за да видя дали не е бомба, радвайки се, че това тегло ще свърши, ако бомбата гръмне. Но не! ЦЪК, ЦЪК, ЦЪК! Едно дребно бабе си реже ноктите с нокторезачка в моя рейс! Ноктите са й в краката, усмихва се беззъбо, а аз й скачам на суплекс, като я глобявам за всеки нокът по 5 лева.
13:05 ч.
Оставям на мама Здравка между 10 и 15 пропуснати повиквания. Не ми вдига и съм в шок! Обаждам се да кажа в Централата, че са ме били циганите и излизам в болничен до петък.
13:41 ч.
Успявам максимално бързо да се придвижа до Захарна фабрика. Всичко е под контрол. Мама не ми вдигала, защото комшията оправял тръбите ни в кухнята. Били запушени и понеже съм бил на работа, Пецата дошъл да ги прочисти. Мама каза, че бая духане трябвало, за да текне. Щом комшията е свършил черната работа, аз лягам да спя. До петък ще гледам TLC и ще си бъркам по дупките. “Мамо, може ли да ми направиш едно 3 в 1″?
Петък
04:24 ч.
Не мога да спя нормално. Това е защото ще дават заплати и съм развълнуван.
06:16 ч.
Първи съм в залата за планьорки в централата. Ям две круши, докато чакам.
07:24 ч.
Ще има заплатиииииииииииииииииииииииииии! В добро настроение съм и отивам към НДК да изкарам някой лев.
08:34 ч.
Хапвам дюнер от ъгъла на Скобелев. Мого убав!
08:59 ч.
Докато чакам на спирката виждам, че дебне и колежката Йовка от “Хаджи Димитър”. Поканих я да направим акция и да ги разнищим в следващия трамвай. Тя да се качи от първата врата, а аз от последната и да ги сгащим нередовните.
09:04 ч.
Йовка едва ли ще ми проговори вече. Като се качихме, аз видях, че е пълно с цигани. Те ме погледнаха и аз от паниката, която се надигна в мен посочих Йовка и казах: Контрольорска курва! И всички цигани наскачаха на колежката, която изяде два шамара. Аз бързо слязох, че кой знае какво щеше да ми се случи. Йовке, ако четеш това, съжалявам най-искрено!
09:12 ч.
Коремчето ми се вълнува. Нещо не е наред.
09:16 ч.
Получавам смс, че имам заплата. Отивам до най-близкия банкомат да я изтекла. Май ще трябва да отида и до тоалетна.
09:21 ч.
Бързо хващам трамвай за една спирка. Виждам, че има куче с една баба, която му е продупчила билета. Въпреки това, докато тя не гледа, бия един шут на болонката. За мен тя е нередовен пътник, въпреки всичко.
09:27 ч.
Вече тичам на спринт до подлеза на НДК. Направо нещо се къса в мен. Всеки момент ще се насера.
09:33 ч.
Влизам, клякам, а след това тътен…
10:21 ч.
Няма хартия, а има много за бърсане. Не знам какво да правя. Започвам да викам за помощ.
10:38 ч.
Някой идва.
10:44 ч.
“Светът е малък”, каза ми ученикът насреща. Беше онзи, на който взех петте лева за закуска. Първо ме снима с телефона си, а след това избяга. Не знам какво да правя.
13:56 ч.
След много мислене реших да се избърша с парите от заплатата. Нямах друг избор, 400 лева в лайна. Никой няма да ми повярва, дори мама, която много обичам. Сега ще трябва да работя извънредно, дори ще опитам да глобявам и цигани. Хм, нещо се замечтах. Дори не разбрах, кога се подхлъзвам върху 20 лв. и падам на лайнения под. За 20 лв. да станеш на лайно. Каква ирония само.
Предлагаме ти да участваш в последната ни инициатива и да ти подарим 2 книги:
