Баща и син
Прости ми, сине, че съм ти баща,
че болен съм, на миг от старостта …
Прости ми бедността, сълзите, алкохола,
борбата, волята и истината гола,
по пътя към брега на мъдростта.
Прости ми! Когато беше малък,
за теб отделях всеки слънчев залък …
Сега към пътя гледаме с тъга двамина
и вести чакаме, от пустата чужбина,
от нашето момче – свещен подарък!!!
А ти порасна, имаш и жена,
дори дечица с чужди имена …
Не съм ги виждал, сине!А и те не знаят,
къде си расъл, и къде за теб е раят –
солта на детските ти времена!!!
Не се обаждаш – значи си добре,
под чуждо слънце с хилаво море …
Забравил си, че тук те чакаме с години –
баща и майка, няколко добри роднини,
които скоро Бог ще прибере!!!
Не ти се сърдя, сине, но боли!
Боли от болката – ята стрели …
Когато искаше да полетиш в небето,
от раменете ми отскочи сам, и ето –
сега си мъж … забравил си, нали!!!
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2014-05-03
прочитания: 130
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)
