„Моля ви, добри хора, помогнете ни да оцелеем! Ужасно съм гладна, а нямам пари да си купя и парче хляб“, прошепва през сълзи 74-годишната пенсионерка Мария Костадинова от пловдивския квартал „Кършияка“. Отчаяна от тежката мизерия и недоимък, баба Мария е готова да сложи край на живота си.
„Тук, до нас, е бензиностанцията. Всеки ден се каня да напълня буркан с бензин и да се запаля. Не ме е страх да си посегна. Отдавна съм прежалила живота си. Спира ме единствено мисълта, че ако не съм аз, брат ми е обречен да загине“, допълва през сълзи възрастната жена. Затънали в куп заеми и неплатени сметки, пенсионерката и брат й са принудени месеци наред да живеят без ток, хранейки се по веднъж на ден. „Знаете ли какво си направихме за ядене вчера? Купих едно бурканче кисело мляко, разредено с вода, малко олио и надробен сух хляб, за да стане някаква попара“, разказва за ужасяващата си диета отчаяната пенсионерка. По рождение 58-годишният брат на баба Мария страда от сериозни психични проблеми и пълна глухота. Съзнанието му е като на двегодишно дете. Заради невъзможността да се грижи за себе си той е инвалидизиран и получава 180 лева пенсия. Положението става още по-тежко преди две години. Тогава след рутинен преглед му откриват рак на простатата и се налага тежка операция. След нея Иван постоянно е с катетър, а заради непрекъснатите кръвоизливи от раната се разболява и от анемия. Самата баба Мария също е изключително зле със здравето. След сърдечна операция е освидетелствана с 80-процента инвалидност. За да може да живее, се налага да й бъде поставен пейсмейкър. Уредът не се плаща от здравната каса и баба Мария е принудена да вземе заем от 1800 лева, който ще изплаща до 2016 г. Вноската по него е сто лева, а пенсията й е 110 лева. С остатъка от 10 лева и пенсията на брат й двамата трябва да преживяват едва със 190 лева.
Баба Мария и брат й лежат постоянно завити заради студа
„Само лекарствата ни струват 130 лева на месец. Отделно дължим по 50 лева наем за общинския апартамент, където живеем. Като сложа сметките за ток и вода, пари за ядене не ни остават“, вдига ръце възрастната жена. При липса на роднини, които да им помагат, баба Мария е изправена пред дилемата сметките или храната. Напълно очаквано възрастната жена избира второто. В резултат от четири месеца в жилището им токът е спрян. Няма пералня и топла вода, заради което двамата възрастни хора не могат да изперат и дрехите си. Баба Мария и брат й не са плащали и последните три наема на общинското си жилище. „Всеки момент чакам да ни изхвърлят на улицата и ще трябва да спим по тротоарите. Брат ми е в инвалидна количка, а аз едва ходя“, проплаква от ужас възрастната жена. Отчаяна от безпаричието, баба Мария във всеки един свободен момент ходи до близката църква „Св. Иван Рилски“ в квартал „Кършияка“, за да моли помощ от миряните. Добри хора обаче почти не се намират.
Мария Костадинова е останала с шепа жълти стотинки
„На 74 години съм. Досега винаги съм се оправяла сама, но силите вече ме напускат. Затова искам мъничко светлинка и помощ, поне за Коледа. В противен случай сме обречени да умрем от глад“, моли отчаяно за съчувствие възрастната жена. Всеки от читателите, който иска да помогне на Мария Костадинова, може да се свърже с нея на тел. 0886 728 838 или на адреса й в Пловдив – ул. „Васил Левски“ 103.
Щом не си циганка, няма помощ
Примряла от глад и студ, баба Мария подава молба за помощ до социалните служби. В нея тя описва подробно ужасяващите условия, в които оцелява заедно с болния си брат. Моли единствено да й отпуснат някой лев, за да си купят парче хляб. „Веднага дойде някаква жена, за да огледа условията. След като й разказах, че нямаме ток и гладуваме, тя се обърна към мен и ми каза: „Ако беше циганка, щеше да ти се отпусне социална помощ, но сега няма как“, разказва за скандалния отказ баба Мария.
