Любимият ни рок и блус певец, който тази година навърши 70, си отиде в навечерието на Коледа от рак на белия дроб. Припомнете си някои от най-големите му хитове, повечето от които – кавъри на чужди парчета
Половин век – толкова продължи музикалната кариера на Джо Кокър, започнала през 1964-та.
Първоначално младият англичанин от Шефилд се пробвал да пее поп с псевдонима Ванс Арнолд, след което се ориентирал към рока.
Дебютният му солов сингъл е песента на „Бийтълс“ I’ll Cry Instead. Славата обаче идва с версията на друг техен хит, With a Little Help from My Friends, в която на китарата свири самият Джими Пейдж.
Парчето, издадено с истинското му име (детския прякор Джо вместо цялото Джон Робърт), се задържа цели 13 седмици в челната десетка на британския чарт – и дори достига върха. Година по-късно, през 1969-а, Кокър го изпълнява на няколко американски рокфестивала – в Нюпорт, Денвър и, разбира се, Уудсток.
Впечатлени, Пол Маккартни и Джордж Харисън му позволяват да запише още две песни на „Бийтълс“ – Something и She Came In Through the Bathroom Window.
Всъщност, немалко от следващите хитове на Джо Кокър също са кавъри – включително Unchain My Heart, изпята в оригинал от Рей Чарлз в началото на 60-те. На нея британецът кръщава албума си от 1987 г.
Друг подобен пример е Summer In the City – тук в концертно изпълнение, заснето в Германия през 90-те. Оригиналът от 1966 г. е на групата „Ловин спунфул“.
От втория му албум Joe Cocker! (1969), съставен основно от версии на чужди песни, е друг негов ранен хит – Delta Lady, композиция на студийния музикант и аранжор Леон Ръсел, който година по-късно го връща и на сцената, като организира турнето Mad Dogs & Englishmen.
Оттогава обаче датират и проблемите на Джо с алкохола. В средата на 70-те той все пак успява да се оттласне от дъното с романтичната балада на Били Престън от 1974-та You Are So Beautiful, която изпълнява и на 25-годишнината от Уудсток.
Най-запомнящите се парчета в кариерата му са предимно кавърверсии, но има и написани специално за него песни, с които е печелил наградите „Грами“, „Златен глобус“, БАФТА и „Оскар“ – като дуета му с Дженифър Уорнс Up Where We Belong, към филма с Ричард Гиър „Офицер и джентълмен“ (1982).
Кавър обаче е другото му известно филмово парче, което звучи като фон за разсъбличането на Ким Бейсинджър в „Девет седмици и половина“.
Многократно номинираният и двукратен носител на „Оскар“ Ранди Нюман издава You Can Leave Your Hat On още през 1972-ра, но версията от албума на Джо Кокър Cocker (1986) е предпочетена за сцената със стриптийза и се превръща в емблематична музика за еротични спектакли.
Сред неговите 10 най-успешни парчета в американските класации сп. „Билборд“ нарежда още един кавър от края на 60-те – Feelin’ Alright, в оригинал на английската група „Трафик“, а тук в звездна версия от 1983-та с музиканти като Ерик Клептън, Рон Ууд, Бил Уайман и Чарли Уотс от „Ролинг стоунс“.
През близо 50-годишната си кариера Джо Кокър издава 22 студийни албума плюс множество концертни аудио и видео записи, най-новият от които – Fire It Up: Live (2013).
Последният му хит, който намира място в американския Топ 40, обаче е четвърт век по-рано – When the Night Comes (1989), с автори Брайън Адамс, Джим Валънс и Даян Уорън.
