Ако раята изпълняват всички
задължения произтичащи от общите и
провинциални законови положения никои няма право да отнеме чифлика и да лиши селянина от
правото да го владее и предава в наследство за вечни времена. Обикновено наследяването става по мъжка линия,но и
съпругата на починалия притежател на чифлика може да го наследи при условие ,
че изпълнява всички задължения. През16в. ако наследниците на чифлика са само
жени спахията го предоставя на друг селянин. Османското законодателство
забранява раздробяването на поземлените владения когато наследниците са
няколко.В такъ случай чифлиците трябва да се притежават и обработват съвместно от всички наместници.
През 15-16в. особено важен е въпросът за
връзката м/у спахията и раята.
Спахията не притежава юридически права
лишаващи раята от лична свобода. Селяните се ползват от монтаж на дограма юридическо право със съгласието на
спахията да напуска поземлените владения. Те трябват да заплатят определена
такса която се нарича чифт бозан. Нито един представител на раята няма право да
променя договорената форма на стопанска дейност. Пожизненото владение на
зависимия селянин причислен към лен било гарантирано от тапията.
Османското законодателство предоставя
право на спахиите да издирват в течение
на не повече от 10 г. избягалите
притежатели на чифлици и след откриването им насилствено да ги връщат
във владенията. Това се обяснява с нарастналият фискален гнет и опити те на
раята да се избави от не чрез бягство от чифлиците. Раята може да притежава и
недвижима частна собственост (мюлк) в
ограничени размери (градина, лозе, мелница, пекарна и др. ) Наличието на тази
частна собственост дава основание на Високата порта да въведе системата на
извънредните данъци- авариз. Земеделския производител е задължен да плаща феодална рента срещу владеенето на земята.Основния принцип
които определял формите и размерите на поземлената рента е дали тя била
свободна или е владяна от християнин или мюсюлманин.
