Санкциите на КФН срещу медии са цензура

2
Добави коментар
chuime
chuime

Държавни и контролни институции напоследък/безпрецедентно/ отново оказват натиск върху отделни медии и журналисти заради техните разследвания на банковата криза у нас.

Целта е сплашването им и чрез налагане на сериозни финансови санкции, да бъде укрита от обществото важна информация за аферата КТБ и свързаните с нея хора с политическа и икономическа власт.

Мрежата за свободно слово приема отправените в последните седмици искания от Комисията за финансов надзор към различни медии като опит за откровена цензура. Вече е съставен акт на Медиапул заради журналистически материали за КТБ, а Бивол и Капитал  също са в подобна процедура.

Икономедия първа получи наказателно постановление за рекордните 150 000 лева и още 10 000 за отказ на журналистите да назован източниците си. За сравнение KPMG бяха глобени 100 000 лева за заверка на особените баланси на Корпоративна търговска банка.

Виж коментар на Нели Огнянова ТУК

Исканията на КФН в момента нямат законови основания. Комисията има правомощия по отношение на лица, участващи на финансовия пазар, но няма никакви правомощия по отношение на медиите, които по никакъв начин не са участници в този пазар.  Изборът, който налага КФН е медиите да платят или да дадат три имена, адрес и единен граждански номер на източниците си на информация. От КФН търсят от журналистите сметка за данни, съществуващи в публичните регистри и ги питат кога и кой ги е публикувал. Също с три имена, единен граждански номер и адрес.

Комисията в същото време отказва да си свърши работата като отправи същите въпроси към други държавни институции, които могат да потвърдят или отхвърлят изнесеното. Информацията, която чрез сплашване и глоби на медиите КФН се опитва да спести на обществото не е „невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини”, както пише в закона.

Напомняме, че това не се случва за първи път през последните години. Вече имаме една фалирала банка, която до скоро с помощта на държавата оказваше същия натиск върху журналистите, изкупуваше цели медии с цел изкривяване на фактите и налагане на цензура върху истината за управлението й, а хора с икономическа власт откровено злоупотребяваха и търгуваха с влияние.

В края на миналата година с глоба в размер на 100 хил. лв. за публикациите си, отнасящи се до рисковете пред банковата система у нас, беше глобено и дружеството  „Алпико пъблишинг“, собственик на вестник „Зов Нюз” във Враца.

Подобни наказателни акции срещу свободата на медиите в България не могат да бъдат дело на един или друг банкер. От обществен интерес е да стане ясно КОЙ или КОИ други личности и институции са замесени в укриването на истината и се опитват да манипулират обществото. Защото се оказа, че всички тепърва ще плащаме аферата Корпоративна търговска банка.

Свободата на словото у нас е гарантирана от Конституцията.

Но България от години затъва надолу в класациите по всички индекси за тази свобода на словото, а институционалният натиск върху журналистите е основна причина за това. За жалост, вместо да спазват върховенството на закона, институциите дават „пример” как правилата са относителни и могат да се заобикалят или направо пренебрегват в “специални” случаи и за хора, свързани с властта.