Защо средата, в която съм, е мой приоритет и как типът работа влияе на характера

9
Добави коментар

Защо средата, в която съм, е мой приоритет и как типът работа влияе на характера

Когато сме разговаряли с приятелки за това, което определя избора ми на работно място, обикновено излизат на преден план два основни критерия – парите и доколко работата съвпада с интересите ми. Но животът ми показа, че има още нещо, което не мога да пренебрегна – средата – хората, които ще ме заобикалят на работното ми място.

Преди 2 години дойде момент, в който се почувствах на седмото небе за кратко, защото мислех, че една от мечтите ми се сбъдва – щях да работя в медийна компания, като редактор в женски сайт. Щях да изкарвам пари на пълен работен ден, правейки едно от любимите ми неща – писане за нещата, които вълнуват съвременната интелигентна жена. Радостта ми се стопи още на първия работен ден, когато прекарах часове наред с хора, с които нямам почти нищо общо като ценностна система, интереси и начин на общуване. Почувствах се сама, по-точно думата е „самотна”.

Имайки предвид, че прекарваш по-голямата част от времето си с хората на работното място, не ти остава голям избор – да се приспособиш, приемайки характерни черти на средата, в която се намираш ( като започнеш да използваш определени изразни средства, започнеш да участваш в теми на разговор, които преди са ти били неприятни и т.н.), или да запазиш позицията си на различен от другите в офиса с цената на негативни коментари зад гърба ти, а понякога и съвсем открито враждебно отношение към теб, или просто да напуснеш.

Аз избрах като временен вариант второто, опитвайки се да разбера защо животът ме постави в тази среда. Очевидно, не беше моето място, но нали може да научим от всяка ситуация по нещо за себе си. Явно аз имах да уча нещо. Оставайки почти година там, се научих да се отстоявам и да запазвам самообладание, дори и в доста неблагоприятна среда. Развих по-голяма издръжливост и още повече се убедих, че не искам да променям ценностите си, без значение колко съм различна от заобикалящите ме. За да съхраниш същността си, се изисква сила и уважение към себе си.

От сегашна гледна точка разбирам, че животът често ни изпраща предизвикателства, за да тества това, в което вярваме и ценим. За себе си разбрах, че средата е изключително важен критерий, не само за нивото ти на удовлетвореност на работното място, но и за това в каква посока ще се развиваш като човек, като поведение и характер. В името на удобството и заради страха от промяната, много хора остават на място, което в началото не харесват, но с времето се приспособяват и колкото и да не искат, заприличват на хората, които ги обкръжават, за да „не се цепят” от колектива, за да бъдат приети и да си спестят неодобрение и враждебност.

Затова вярвам,че изборът на среда е отговорност към самия себе си, към това какъв искаш да бъдеш. Самият тип работа също много влияе върху характера на човек. Ако се съгласиш да правиш нещо, което противоречи на принципите ти и мислиш, че това е „просто работа” – работиш я 8 часа, след това се прибираш у дома и забравяш за нея, има опасност, без да усетиш, да се превърнеш в типа човек, който не си харесвал преди това. Вътре в нас не могат да живеят дълго време противоречия и представи, които са в конфликт. Рано или късно, осъзнато или не, везните ще се наклонят в едната посока и твоето поведение и начин на мислене ще се оформят по определен начин в зависимост от това, с което си избрал да се занимаваш в по-дългосрочен план.

Работата е източник на доходи, но не само. Тя е начин на живот. От избора ни на тип работа и на среда ( в това число и приятелска, не само работна – хората, с които прекарваш свободното си време) зависи кои наши черти на характера ще засилим и изведем на преден план и кои – ще пренебрегнем и оставим да закърнеят.

Автор: Мария Димитрова

Коментари