Когато говорят за Втората световна война, комунистите разменят думи като героизъм, вечна памет, хвалебствия. Hе съм видял да споменават за извращенията на руските освободители. Mислех, че не ги знаят. Сега съм неприятно изненадан – наясно са с безбройните изнасилвания на невинни жени и дори деца, но го оправдават. Смятат, че щом са спрели Хитлер, значи всичко е позволено на руснаците. Това е налудничаво. Изнасилването на 12-годишно момиче е престъпленe винаги, навсякъде, при каквито и да било обстоятелства. Само животно или садист може да ги оправдае. За съжаление точно това правят комунистите.
Тук съм копирал важен материал, описващ зверствата и гаврите на съветските войници. Изнасилвали са дори рускини по лагерите, а после са ги заточили в Сибир, защото са позволили да бъдат заловени от нацистите. Няма грешка – абсурдно, но факт.
Докато четете, имайте предвид че съветските освободители по същия начин са изнасилвали българки в Бъргария през 1944г. Попитайте старите хора! Tе ще ви разкажат как са се криели по мазета, тавани или в гората. Hе са имали избор, тъй като след кражбите, плюскането и пиенето, руснаците са търсели и жена да удовлетвори сексуалния им нагон. Tази неща се знаят, но комунистите правят всичко възможно да ги омаловажат. Забравят, че каквито и геройства да си извършил, това не ти дава право да изнасилваш жени.
Източник – Faktor.bg
Съпругата на германския канцлер Хелмут Кол e
изнасилена на 12 години от войници на Сталин.
Днес триста оцелели от „Аушвиц-Биркенау“ ще участват в церемонията в Полша по повод 70-годишнината от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер.
Възпоменанието ще се състои следобед пред мемориала край Краков на мястото на бившия лагер. Но 70 години след една от най-трагичните страници в човешката история, истината за онези повратни времена продължава да бъде крита и манипулирана, заради идеологически и геополитически интереси, а нови свидетелства и то на руски автори показват, че така наречените „освободители от Червената армия“ са не по-малко жестоки от есесовците.
Владимир Абаринов
Русия e заприличала на юродив просяк, който натрапчиво демонстрира своите язви и струпеи и злорадо хихика, когато хората се отдръпват с отвращение.
Но някои „нарисувани” рани е опасно да се човъркат-защото може да се открие нещо, което юродивият старателно се опитва да скрие.
Даже висшият генералитет на съюзниците през ВСВ не е знаел за ужасите на концентрационните лагери на смъртта.
Когато през април 1945 година части от американската 3-та армия на генерал Патън освободили първият такъв лагер Ордруф, включен в комплекса Бухенвалд, генералите Айзенхауер, Патънн и Брадли заминали веднага на мястото.
От мемоарите и на тримата става ясно,
че видяното се е оказало за тях напълно неочаквано.
„До този момент знаех за лагерите само в общи черти и от второстепенни източници. Но никога, по никакъв друг повод не съм изпитвал такъв шок”, пише Айзенхауер
„Патън повърна. Аз не можех да проговоря. Зрелището беше толкова ужасно, че бяхме едновременно потресени и зашеметени”, спомня си генерал Брадли.
„По-късно принудихме жителите на Ваймар да отидат и да видят какво се е случвало в големия концлагер – Бухенвалд-разположен на север от града”, признава и Патън.
Нито американско-британските,
нито съветските войски са получавали специални заповеди да атакуват лагерите на смъртта или да се опитват да попречат на „маршовете на смъртта”-евакуацията на концлагеристите на територията на Райха.
Те са били освобождавани „попътно”,
в хода на други оперативни задачи.
Освиенцим е освободен в хода на Висло-Одерската операция.
Части от 1-ви Украински фронт превземат най-близкия голям град – Краков на 19 януари.
Шест дни преди това от лагерния комплекс Аушвиц-Биркенау на запад се отправя колона от 66 хиляди оцелели и способни да се движат концлагеристи.
Били евакуирани не само затворниците, но и 514 843 предмета, останали от ликвидираните лагеристи. Било заповядано да бъдат демонтирани крематориумите и да бъдат превозени, за да може на новото място да продължи унищожаването на евреите. Времето обаче не стигнало и се наложило пещите да бъдат взривени, последната е унищожена на 22 януари, пет дни преди идването на съветските войски.
Последните 600 лагерници в Биркенау били убити няколко часа преди появата на съветския авангард, но вече нямало къде да бъдат изгорени труповете
По думите на сътрудника на Централния архив на ФСБ на Русия Владимир Макаров (именно в този архив се съхраняват документите на Освиенцим), в лагера, в момента на освобождаването му имало около 3 000 души.
За разлика от американските генерали,
командващият маршал Конев не сметнал за нужно да посети лагера,
опасявайки се за нервите си:
„На вторият ден след освобождаването на този страшен лагер, станал в целия свят символ на фашисткото варварство, аз бях недалеч от него.
Първите сведения какво представлява лагера вече ми бяха доложени. Но да видя лагера със собствените си очи, не че не исках, а просто съзнателно не си разреших. Бойните действия бяха в разгара си и ръководенето им изискваше от мен такова напрежение, че аз прецених, че нямам право да отдавам душевни сили и време за такива преживявания. Там, на война, аз не принадлежах на себе си”.
За това, какво се е случвало в лагера след освобождаването му разказва в книгата си „Освиенцим. Нацистите и окончателното решение на еврейския въпрос” британският историк Лоуренс Рис, който се е срещал с много от оцелелите концлагеристи.
била заловена от немците през 1942 година, когато болницата, в която била медицинска сестра попаднала в обсада. Тя преживяла две години и половина в лагера и през цялото време била принудена да гледа как нейните сестри по нещастие били подлагани на насилие от германците.
През януари тя чула как към лагера се приближават войници от Съветската армия, пеейки патриотични песни, с голямо въодушевление и показност.
„Бяхме обхванати от радост и ликуване. Вярвахме, че победата е на една ръка разстояние и че сега-сега ще започне отново нормален живот „.
И тогава, в самият момент на освобождаването на концлагеристите, когато била преизпълнена с радост и надежда, към нея се доближили двама съветски войника. Единият бил пиян и и подвикнал:
„Е, курви, добре ли се развличахте?”.
Татяна имала чувството, че светът рухва, а военният, олюлявайки се, опитал да извади от кобура пистолета си. Тя избягала и съумяла да се скрие, докато авангардът, освободил лагера, поизтрезнял.
Но, пияни войниците или не, обвинението срещу Татяна оставало същото и то пределно ясно: предателство на родината. За своето „престъпление“ – за това, че позволила немците да я пленят Татяна получила шест годишна присъда в лагер и доживотно изселване в Сибир.
Продължава във 2 част
