Новият доклад на Европейската комисия отново (за кой ли път…) констатира неефективността на България да се справи с корупцията по всички етажи на властта и невъзможността за реформа в съдебната система. Факт, от който не съм изненадана, познавайки добре европейските разбирания за ред и дисциплина или както каза тази сутрин Йордан Лечков в ефира на Нова ТВ – ‘корупцията е далавера, в която не участваш’. В този ред на мисли (малко далавераджийски, малко корумпирани), битката на нашенските майстори на далаверите в медийното пространство малко по малко се превръща в истинското зрелище, на което обикновените хора стават неволни свидетели. Зрелище, което някак си онагледява всичко, за което Европа ни критикува – едни хора с пари, други хора с повече пари, общи интереси, общо желание за контрол над финансови и държавни институции. Хаос. А накрая жертвите са обикновените хора – тези, които честно си плащат данъците и за съжаление вече с равнодушие наблюдават кой ще е следващият, който ще има мераци да окраде държавата.
За съжаление и все по-често си давам сметка, че на фона на властването над различни институции, истината е просто една химера. Защото покрай всички съдебни искове, глоби и дела, някак си настроенията в медиите се усещат по-силно и отчетливо и е трудно да разбереш кой казва истината и кой я пречупва през призмата на петачето (не че съм си и помисляла, че получават петаче, де). Изданията на Иво Прокопиев – Капитал, Капитал дейли, сайтовете capital.bg и dnevnik.bg, подкрепени идейно (за собственост в тази държава никой за нищо не може да бъде сигурен) mediapool.bg, bivol.bg целенасочено ‘мрънкат’ непрестанно от КФН, поради наложените глоби за манипулация на общественото мнение, прокарват общи идеи и целенасочено образуват новинарски тенденции. Защо винаги всичко е свързано с едни и същи хора? Говори се, че Цветан Василев от своя страна пък има влияние над вестник Банкеръ и сайта Inews.bg. Същият преди време беше свързан и с Лабораторията управление на рисковете(където получавал ценни съвети за управление на финансовата си институция – очевидно, доста ефективни се оказаха) на Иван Костов, който пък в момента стои зад гърба на лидера на Реформаторския блок Радан Кънев. И няма как да не си задам въпроса – защо тези хора са свързани и действат ли в задруга с цел дестабилизиране на държавата и връщане в кръга на богозибраните? До кога едни и същи хора ще определят бъдещето на държавата и ще продължаваме да получаваме критики от Европейската комисия(и то напълно основателни)? Ще доведе ли всичко това до срив на финансовата и политическата ни система?
Не мога да не се чувствам като в мегапродукция на Джордж Лукас, защото по всичко личи, че империята отвръща на удара.
