Правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението се счита за добросъвестно, когато владелецът владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Следва да се отбележи, че не може да се придобива по давност недвижим имот, който е публична държавна или общинска собственост.
Когато собственикът на имот няма документ за собственост, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
Придобиването на правото на собственост върху недвижим имот по давност се удостоверява с констативен нотариален акт. Компетентен да издаде констативен нотариален акт е нотариус, в чиито район се намира недвижимия имот. Тази компетентност е задължителна и нарушаването и води до нищожност на нотариалното действие. Пред нотариуса се развива производство по обстоятелствена проверка, в което нотариусът следва да установи дали са налице основанията лицето да претендира, че е собственик на дадения имот. За да се установи, че лицето е владяло съответния имот в определения от закона срок се разпитват трима свидетели, който по възможност да бъдат съседи на имота.
Следва да се има предвид обаче, че констативният нотариален актне поражда право на собственост,а само установява наличие на такова у някого. За разлика от нотариалните актове, които се издават при сделки с недвижими имоти, констативният нотариален акт не удостоверява промяна в собствеността на имота, а констатира факта, че собственик е определено лице. В този случай нотариусът не просто документира определен факт, а се произнася по съществуването на едно право. Констативния нотариален акт удостоверява, че е издаден от посочения в него нотариус, в определеното време и място, че са представени описаните в него документи и че нотариусът е издал постановление за признаване на собствеността на посоченото в него лице. При обстоятелствената проверка нотариусът прави своя извод дали са налице предпоставките за правото на собственост, а именно дали е изтекла придобивната давност в полза на молителя, дали имотът е изключен от обектите, които не могат да се придобиват по давност. Ако нотариусът признае на молителя правото на собственост издава констативен нотариален акт. Констативният нотариален акт подлежи на вписване в Имотния регистър към Агенция по вписванията по местонахождение на имота. Следва да се има предвид, че нотариусът може и да откаже издаването на констативен нотариален акт. Отказът на нотариуса подлежи на обжалване.
Констативният нотариален акт няма сила на присъдено нещо, поради което истинността на тези факти, може да бъде оборвана чрез оспорване на самия акт, но до оспорването му по съдебен ред констативният нотариален акт се ползва с доказателствена сила като важи по отношение на всички в полза на лицето, посочено за собственик на недвижимия имот. Констативният нотариален акт задължава всички да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Правният извод на нотариуса за съществуването на правото на собственост се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение.
Всеки, който има правен интерес, може да оспори по исков ред собствеността върху имота, удостоверена в констативния нотариален акт. В този случай не се оспорва истинността на акта, а на съществуването на правото на собственост. За да отпадне лигитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Ако с влязло в сила съдебно решение се обори собствеността, установена в констативния нотариален акт, то издаденият констативен нотариален акт се отменя.
http://coin.bg/
