Санкт Петербург

фев

04

2015

Продължаваме пътуването с мотор към Русия. Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, през втория – от Унгария стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден – това беше пътуването през Белорусия, което беше отделен пътепис през четвърти ден влязохме в Москва, тръгнахме пеша да разгледаме центъра на града, ходихме до Музея на авиацията, бяхме в архитектурния резерват Коломенское, а за последно тръгнахме по пътя за Санкт Петербург. Днес е първият ни ден в северната столица – Санкт Петербург

Приятно четене

Санкт Петербург

ден първи

Белите нощи

част осма от

Из Русия с мотор

Ден девети

Ден 9, Първи ден в Санкт Петербург – 22 Юни 2014 г., температура между 8 и 13 градуса, времето много приятно, почти без вятър.

Първо искам накратко да ви запозная с града.

Санкт Петербург

е разположен на Финския залив на Балтийско море, където река Нева се влива в морските води. Санкт Петербург е и най-голямото руско пристанище, като същевременно е и единственият град в света с население над 1 млн. души, който е разположен толкова на север. Жителите на Санкт Петербург са малко по-малко от пет милиона и това го прави вторият по големина град в Русия след Москва. Често наричат Санкт Петербург Северната Венеция заради красивите и многобройни канали, които кръстосват града. По изобилие на вода заема първо място сред градовете на Руската федерация. Река Нева, извираща от Ладожкото езеро, протича през северния руски град по протежение на цели 28 км. Средната ширина на образуваната делта е 340-650 м. В пределите на града текат около сто малки и по-големи реки и потоци, а водната площ достига 1/10 от площта на града. Над водните канали са построени около осемстотин моста, без да се броят промишлените, в това число – 218 пешеходни. Най-дългият мост е Болшой Обуховский. Руският цар Петър Велики основава Санкт Петербург през 1703 г. Идеята му била да издигне голям град, който да бъде изцяло отдаден на изкуството и културата и да бъде нещо като „прозорец на запад” за Руската империя. Петър Велики първоначално имал идеята да основе столицата на приятното пристанище Одеса, но незнайно защо плановете му се променят и той прави главен център северния град Санкт Петербург.

Санкт Петербург е столица

на Руската империя в продължение на повече от два века (1713-1728, 1732-1918), с изключение на четиригодишния период 1728-1732, когато Петър ІІ премества столицата в Москва. След Октомврийската революция, на 5 март 1918 г. от съображения за сигурност Ленин отново премества столицата в Москва, но и днес градът често е наричан „северната столица на Русия“. Станахме към 7:00 ч. с уговорката да се засечем с Фози на неговата станция на метрото към 8:00 ч. Тук нямаше как като в Москва да се виждаме на някой ъгъл, тъй като хостела му беше на 3 км. от хотела ни, но по нашата линия на метрото, та лесно се намирахме. Отидохме до рецепцията да се разберем какво правим с багажа, тъй като нямаше да ни има цял ден. Казаха ни да го оставим в административната стая, както се бяхме разбрали предварително. Така и направихме, опаковахме куфарите с багажа, каски, ботуши, кожени облекла – всичко пренесохме в администрацията :). След това поехме към станция Звёздная, от където щяхме да хванем метрото. По пътя мернахме подвижен дилижанс със закуски :), но само го мернахме, тъй като бяхме закусили в хотела.

Качихме се на метрото и слязохме на станция Московская където ни беше срещата с Фози. И тук подобно на Москва са много на често влакчетата и не е проблем да слезеш и да хванеш следващото. Намерихме се и се метнахме до станция Адмиралтейская. След като излязохме от станцията се отправихме по Невский проспект към Дворцовая площадь.

Невский проспект.

Дворцовая площадь, основният площад на Санкт Петербург. Край него са разположени редица значими сгради – Зимния дворец, Сградата на Главния щаб с Триумфалната арка, Александровската колона.

Дворцовият площад

е два пъти по-голям от Червения площад в Москва.

Зимния дворец. Дворцовия мост. Аз и Петя пред Зимния дворец. Тук трябваше да направим повторен опит в 10 ч. да си купим пасове. Да, но се оказа, че не сме разбрали и не могат да се купят на място, а могат само да се получат, след като преди това си ги напазарувал по интернет. До тук престоят ни в града е с перипетии – след проблеми с резервацията в хотела, трудностите с намирането на паркинг за мотора, се оказва че си изгубихме един час в чакане да отвори бюрото за пасове, за да разберем че не можем да си купим. Дори без пасове следваме плана и след снимките наоколо ще се отправим към метеора за Петергоф. Дворцовая площадь с Александровската колона. Колоната е издигната през 1834 г. по указ на император Николай I в чест на победата на брат му Александър I над Наполеон. Това е най-високият паметник в света направен от масивен гранит. По височина заема трето място в света след Колоната на Великата армия в Булон-сюр-Мер и Колоната на Нелсън на Трафалгар скуеър в Лондон. Височината на монолитната част на Александровската колона е 25,6 м. Общата височина на паметника е 47 м.

Статуята на върха на Александровската колона. Александровската колона и Триумфалната арка. Дворцовый проезд, сградата на Адмиралтейството отстрани. Триумфалната арка. Статуята над Триумфалната арка. Нева и Петропавловската крепост на отсрещния бряг. Дворцовый мост. Ресторант – фрегата Благодать. Адмиралтейството. Ростральная колонна. След като наснимахме всички красоти в района, начакахме се да отворят бюрото за пасове, което не ни свърши никаква работа ами ни загуби 1 час, и след като поне му ползвахме безплатния WiFi, за да резервираме хотели по пътя на връщане през букинга на телефона, се отправихме към пристанището, за да си купим билети за Метеора (кораб на подводни криле тип комета), с който трябваше да се предвижим до Петергоф. Ох, само като го спомена настръхвам целия, неземна красота. Петербург е доста по-силна туристическа дестинация от колкото Москва и наплива от хора е сериозен. Наредихме се пак на голяма опашка за билети и се оказа, че най-рано има билети за корабче през едно от това, което тръгваше в момента. Каквото такова, освен това се оказа, че ако вземем отиване и връщане излиза доста по на делавера билета, но понеже са с места трябваше да кажем за колко часа на връщане ще вземем. Решихме, че до 15:30 ч. трябва да сме разгледали и да се връщаме на обратно. Много грешна преценка :). Междувременно от същото гише можеше да си купим и билети за нощната разходка по р. Нева с корабче „Ночь разводных мостов“- нощна разходка по Нева под вдигащите се през това време мостове. Корабчето тръгваше от същото място в 0:50 ч. и решихме да си вземем билети от сега. Помотахме се още по кея докато дойде време за Метеора. И ето ни вече по пътя към Петергоф грррр.

Малко снимки от Метеора на излизане от Санкт Петербург. Петропавловската крепост. Ростралните колони и Василевския остров. Зимният дворец. Сух док. Приближаваме пристанището на Петергоф. Ето ни вече на новоремонтираното пристанище на Петергоф, и метеора който ни докара. Да припомня, че целият замисъл за това пътуване реално започна от намирането на село на една книжка за Петергоф. Изглеждаше приказно красиво и решихме, че трябва да го видим. „Петерхоф“ (на руски: Петергоф, от нидерландски Peterhof, в превод: „дворът на Петър“), предишно име „Петродворец“ (1944 – 1997), е дворцово-парков ансамбъл, разположен на южния бряг на Финския залив. Намира се в едноименния град Петерхоф (бивш Петродворец) на 29 километра от Санкт Петербург. Основан е от царя обединител и първи император на Русия Петър I през 1710 година. Строителството на парка продължава до 1755 г. Версай е вдъхновил Петър Велики да построи тази уникална поредица от дворци и градини в околностите на своя нов град. Според много мнения обаче Петергоф превъзхожда Версай. Петър Велики сам измисля основната концепция на дворцовия ансамбъл, подробния план на някои елементи на архитектурния проект и структурата на фонтаните. Той организира построяването чрез включване на строители, инженери, майстори, художници, скулптори, градинари за създаването на великолепието на двореца. Прекрасни паркове, 176 фонтана в различни форми, четири водни каскади, величествен дворец, множество позлатени статуи на древни богове и герои, забележителни скулптурни композиции, рисунки и миниатюри правят двореца уникален по своята красота. Често е наричан „столицата на фонтаните“ . Едно от най-значимите технологични постижения в дворцовия комплекс е, че налягането на водата за фонтаните не се постига с помощта на помпи. Водата достига до комплекса от естествени водни източници и се събира в изграден резервоар, разположен в Горната градина. Разликата във височината създава налягането, посредством което се захранват повечето от фонтаните в Долната градина, включително и Голямата каскада. След като си купихме билети за вход се отправихме към Нижний парк и двореца.

Ох големи красоти. Аллея фонтанов. Ето ги и тях Большой каскад и Большой дворец. Народ не липсваше. Марлинская аллея. На много места алеите са подредени по начина, по който са показани на горната снимка. Ето ни вече и до Большой каскад. Голямата каскада в Петергоф е едно от най-крупните такива съоръжения в света. Състои се от три водопадни стълби, 75 фонтана и е украсена със 255 склуптури и 29 барелефа от античната митология.

Детайл от скулптура от Большой каскад. Фонтан „Самсон“. Фонтанът алегорично пресъздава победата на Русия над Швеция при Полтава. Водната струя от устата на лъва е с височина 20 метра и е най-високата от фонтаните в парка.

Фонтан „Самсон“ и Большой каскад. Част от опашката за Большой дворец, Отделно имаше още една опашка, на която се купуваха билетите, след което на тази се чака за самото влизане. Поради ограниченото ни време решихме, че ще се насладим само на Нижний парк и фонтаните и ще пропуснем двореца. За Петергоф си трябва пълен ден без други ангажименти. За съжаление не можахме да видим и горния парк, тъй като за него се купува отделен билет, обаче в момента в който излезеш от долния парк в горния, за да се върнеш в долния парк се налага пак да си купиш билет за него, който хич не е евтин. Тоягата идва от това, че пристанището се намира в долния парк и ако си си купил като нас билети за връщане с метеора се налага пак да излезнеш през долния парк. С две думи, ако искате да разгледате долния парк + двореца, най- добре е да си купите билет за метеора еднопосочен, след като приключите със всичко слизате на пристанището и си купувате билет за метеора за връщане, ако обаче искате всичко да разгледате, пристигате с метеора с еднопосочен билет на долния парк, разглеждате него и двореца след което си купувате билет за горния парк, разглеждате го и него и си взимате някакъв наземен транспорт от горния парк обратно за Петербург. Като се има предвид размера на Петергоф е най- добре да планувате цял един ден само за него и да хванете метеора по-рано сутринта, ако може първото корабче ще е най- добре. За да влезете в двореца трябва да чакате на две огромни опашки като тази от снимката, което по моя преценка ще ви отнеме само за чакане около 2 – 3 часа, но мисля, че си заслужава.

Петергоф е световно известна забележителност и силно посещавана. След като видяхме как стоят нещата и, че няма да може да влезем в двореца продължихме с разходката из прекрасния парк. Фонтан „Чаша“ (Итальянский). От двете страни на фонтана „Самсон“ на същата линия са разположени двата фонтана „Чаша“ – италиански и френски. Диаметърът на басейните им е 25.5 м. Западният е получил допълнението Италиански, тъй като хидротехническата му система била направена от братя италианци. По същата причина източният е Френски.

Минифонтанчета. Фонтан „Китовый“. Скамья-памятник княгине Александре Николаевне. Каскад „Львиный“, П-образният гранитен басейн е с размери 30 м. на 18,5 м. Обграден е от колонада от 14 осемметрови гранитни колони с мраморни детайли. Между тях има 12 мраморни чаши фонтани. В средата е статуята „Нимфа Аганипа“. От двете страни на колонадата са разположени лъвове.

Марлинская аллея. Дворец „Марли“. В далечината се виждат едни дръвчета с кръгли корони, точно зад тях е Балтийско море, Терасата за наблюдение. Опитваме се да примамим една катеричка със сандвич. Фонтаны „Менажерные“, каскадата, към която са свързани двата фонтана не работеше. Вероятно затова и фонтаните не бяха с висока струя както би трябвало. Каскад „Золотая гора“, която не работеше. Изглед от Каскад „Золотая гора“ към морето. Нещо ме домързя да се катеря на горе и останах долу. Дворец „Марли“. Качихме се на площадката за наблюдение към Балтийско море. Из целия парк имаше една особена миризма на тиня, вода от река нещо такова, решихме, че идва от водосбора с който се захранват фонтаните, но по-късно разговаряйки с местни жители се оказа, че просто морето си мирише така и от него е тази характерна миризма, не е дразнеща, на село реката мирише така и ми е приятно, чувствам се сред природата. Ето какво виждахме от горе.

Хеликоптерна площадка.

Дворец „Марли“. Сад Венеры. Марлинский вал. Финският залив. Слязохме на долу. Павильон „Эрмитаж“. Красота. Фонтан „Адам“, хванал се е за сърцето, Ева я няма. Паметник на Петър I. Фонтан „Солнце“. Фонтанът е с басейн с размери 70х30 метра като в центъра върху колона от 3.5 м. се въртят три златни диска, които разпръскват струи вода във всички посоки като лъчи. Отстрани 16 делфина пръскат вода през устата си.

Фонтан-шутиха „Зонтик“. В парка има няколко забавни фонтана. Този е един от тях. По-късно във видеото ще видите как го превземам, хаха. Езерцата и потоците не бяха рядкост в парка. Фонтан „Пирамида“. Водата на фонтана наподобява обелиск. Фонтаны „Римские“. Двата Римски фонтана са разположени пред каскадата „Шахматная гора“. Направени са от разноцветен мрамор и са украсени с орнаменти.

Каскад „Шахматная гора“. Каскадата се „охранява“ от три дракона бълващи вода в горната и част. Отстрани са разположени 10 мраморни статуи на италиански майстори изработени през 18 в.

Фонтан-шутиха „Водяная дорога“- разположен е на една от алеите. За него подсказва навалицата и мократа настилка. Не работи постоянно, а се включва ежедневно в 13 ч., 14 ч. и 15 ч. с 300 водни струи. Имахме късмета да се окажем до него точно при включването му в 14 ч.

Фонтан-шутиха „Елочки“. Фонтан „Оранжерейный“. Алегорически фонтанът пресъздава борбата на Русия за Балтийско море. В средата на басейн с диаметър 15 м. е скулптурата на Тритон борещ се с морско чудовище. От устата на чудовището се издига осем метрова водна струя. Отстрани има 4 костенурки, от които излизат двуметрови водни струи. Названието му идва от разположението му пред оранжерията.

Большой дворец. Завъртяхме един голям кръг през парка и се озовахме от другата страна на фонтаните „Самсон“ и Большой каскад Фонтан „Чаша“ (Французский). Миникаскада. Воронихинские колоннады. Фонтан „Самсон“. Большой каскад. Аллея фонтанов. За наше най-голямо съжаление стана време да си хващаме метеора на обратно, но си обещахме, че ще се върнем отново, като този път специално отделим един цял ден на неземните красоти на Петергоф. Това е едно от много малкото места, на които бих искал да се върна отново. Довиждане Петергоф !!! http://www.tonyco.net/video/Russia/Petergof.mp4 Всички снимки от Петергоф можете да разгледате тук. http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Petergof/ Натоварихме се на метеора и през Финския залив обратно към Санкт Петербург. Пристигнахме на кея до Дворцовый мост, Фози реши, че ще ходи да гледа Ермитража от вътре, но ние не си падахме много по картини и плана ни беше съвсем друг за това тук се разделихме. С Петя продължихме по предварителния план, който можете да видите по долу на картата.

Тръгнахме покрай реката. Дворцовый мост, на мястото, където мостът се отваря стълбовете за тролея са двойни и по един остава от всяка страна. Стигнахме до Медный всадник – паметникът на Петър Велики на Сенатская площадь. Паметникът е построен по нареждане на императрица Екатерина Велика в знак на почит към нейния предшественик на царския трон, Петър Велики. Бидейки германска принцеса по рождение тя е имала голямо желание да осигури линия на приемственост с ранните руски монарси. По тази причина върху паметника се чете надпис на руски и на латински: На Петър Първи от Екатерина Втора. Тази конна статуя на Петър Велики, създадена от известния френски скулптур Етиен Морис Фалконе, изобразява най-изтъкнатия реформатор на руската държава като римски герой. Пиедесталът е направен от монолитен къс от червен мрамор издялан във формата на скала. От върха на тази скала Петър галантно води Русия напред, докато неговият кон е стъпил върху змия , която представлява враговете на Петър и неговите реформи.

Александровский сад и Исаакиевский собор. Въпреки ниските температури, хората си бяха налягали по тревата и не ги притесняваше. Сградата на Конститунционния съд на РФ. Исаакиевская площадь. Стигнахме до катедралата Исакиевски събор. Терасата на централния купол, от която се открива прекрасна гледка, по късно ще ви я покажа. Плащат се два входа, единия е за катедралата, другия за купола с панорамата. Решихме първо да се качим с пресни сили до горе и после долу. Ето какво се виждаше от горе.(Кликнете върху снимката по- долу ако искате да видите панорамата в пълен размер.)

Зимният дворец от високо. Виждат се кубетата на катедралният храм Спас на крови. Куполът на Казанската катедрала. Паркът между Исакиевския събор и р. Нева. Камбанарията. Статуя от фасадата. Гледката към реката. Куполът на Измайловски събор. Куполите на Николо-Богоявленский Морской Собор. Гледка към Исакиевския площад и паметника на Николай I. Паметникът на Николай I. Слязохме надолу, за да разгледаме църквата от вътре. Докато я обикаляхме, за да намерим входа, видяхме следи по една от колоните от бомбандировките по време на Втората Световна война.

И по стълбите. Табелката указваща от какво са следите по фасадата. Купихме си билети и влезнахме в църквата.

Исакиевският събор (на руски: Исаакиевский собор)

е православна църква, най-голямата в Санкт Петербург. Построена е през 1818-1858 година и е посветена на преподобни Исакий Далматски, светец, особено почитан от император Петър I, който е роден на неговия празник. Исакиевската катедрала, със своята внушителна височина от 101,5 метра днес се счита за четвъртият най-голям куполен храм в света. Преди нея се нареждат само базиликата ,,Свети Петър“ в Рим, „Свети Павел” в Лондон и ,,Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция. В катедралата всеки желаещ може да се изкачи до ценралния купол, откъдето се открива прекрасна гледка към града и към р. Нева.

Вратата. Куполът отвътре. Всички снимки от Исакиевски събор и Санкт Петербург от високо може да разгледате тук. http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Isakievski_Sabor/ Разгледахме го, насладихме се на гледката от високо и се отправихме към Красный мост на река Мойка. Большая Морская улица. Гороховая улица. Река Мойка в района на Красный мост. Красный мост на река Мойка. Продължихме по Гороховая улица. Zoom Cafe на Гороховая улица. Канал Грибоедова. Канал Грибоедова и Банковский мост. Банковский мост. Канал Грибоедова. Продължихме покрай канала Грибоедова през Банковский мост до Казанский Собор. Ул. Ломоносова откъм Канал Грибоедова. Волга с тревичка. Казанский собор. Един от най-големите православни храмове в Русия е Казанската катедрала в Санкт Петербург. Тя се счита за символ на руската военна мощ. Казанската катедрала е с официално име Катедралата на Дева Мария от Казан и е разположена на видно място на главната улица на Санкт Петербург – Невски Проспект. Дълго време в нея се пази една от светините на руското православие — иконата на Казанската Богородица. Строителството на катедралата, която по плана на император Павел I, е трябвало да наподобява базиликата ,,Свети Петър“ във Ватикана, продължава около 10 години, което е доста кратък период имайки предвид размерите и внушителността й. Строежът на Казанската катедрала е изцяло с тукашни материали, като стотиците работници се трудят без прекъсване денонощно. През 1811 година Казанската катедрала е завършена, а за онова време е най-голямата в цяла Русия. Височината на катедралата достига 71 метра. Във вътрешността си, както и отвън храмът е украсен с огромни и уникални колонади, изсечени от огромни монолитни блокове гранит, всяка от които е с тегло 30 тона. Северната порта на Казанската катедрала е излята от бронз по модел на прочутите „Вратите на рая”, датиращи от 15 век във флорентинския баптиски храм.

Градинката пред Казанский собор. Паметник на М.И. Кутузов пред Казанский собор. Интересна сграда на Невский проспект срещу Казанский собор. Седнахме малко в градинката да починем, след което си хванахме метро от станция Невский Проспект до станция Звездная. Прибрахме се в хотела, вече ни бяха подготвили новата стая, само дето беше номер 14 и се ходи по коридора около 3 мин., хаха, за да стигнеш до нея. Пренесохме си багажа и се настанихме, беше си перфектна без забележки.

Странно за нас в банята използват един смесител, който е разположен между мивката и ваната и е с дълъг чучур. Така го завърташ или в мивката или във ваната. Странно е обаче като трябва да си пуснеш водата отстрани :).

Взехме си един Тархун в стъклена бутилка вечер да си пийваме. Това е нещо като нашата лимонада, но с друг вкус. Оказва се, че най- добрия Тархун е в стъклена бутилка като тази. После си вземахме в България Тархун от магазин Берёзка в пластмасови бутилки, но няма нищо общо с онзи.

Починахме, хапнахме и стана време да потегляме за нощната разходка. Идеята беше да се докараме с метрото преди да е затворило до центъра, пък на връщане с такси. Нощните автобуси работеха само петък и събота вечер, та не ни вършеха работа. Тъй като беше малко рано за корабчето хванахме метрото от станция Звездная до станция Невский Проспект и от там пеша малко да поснимаме улиците през Белите нощи. Санкт Петербург е най-северният от големите градове на планетата. Природата му е необичайна – сурова през зимата, но и приказна, романтична през пролетта и лятото, особено по време на прочутите бели нощи, които настъпват към 25-26 май. Тогава залязващото слънце се спуска зад хоризонта не повече от 9 градуса и вечерният сумрак се слива с утрото. Най-въздействащи са от 10 до 22 юни – денят с най-голяма продължителност (18 часа и 35 мин.). Белите нощи завършват на 16-17 юли. Над 3 милиона туристи от цял свят идват тук през тези 50 дни, за да усетят магията им, разхождайки се по крайбрежните булеварди в очакване да се вдигнат мостовете на Нева. Ние бяхме част от тези туристи точно през най-дългият ден за 2014 г. – 22-ри юни. Това са белите нощи видяни от Дворцовия площад и разходката с корабче по Нева под отварящите се мостове. Едно неповторимо изживяване.

Часът е 23:55 – излизаме от метростанция Невский проспект и се отправяме на вечерна разходка по едноименния булевард. Уличното осветление все още не е включено, по улиците има почти толкова хора, колкото и в 18:00 ч., небето е необичайно светло.

Вдясно се вижда търговският комплекс „Гостиный двор“.

23:56 ч. Невский проспект.

Невский проспект и набережная канала Грибоедова.

23:58 ч. Невский проспект.

00:05 ч. Невский проспект и Большая Морская улица. 00:11 ч. Дворцовая площадь. 00:19 ч. Дворцовый мост. 00:21 ч. Зимният дворец. 00:21 ч. Нева, Петропавловската крепост и Троицкият мост видяни от Дворцовия мост. 00:22 ч. Кеят на Адмиралтейская набережная №2, откъдето тръгва корабчето ни за нощната разходка. 00:22 ч. отсрещният бряг – Кунсткамера и Санкт- Петербургският научен център към Руската академия на науките. Дойде време да се качим на корабчето и потеглихме. 00:57 ч. Вече сме на корабчето в средата на реката. 00:58 ч. Дворцовия мост, Вижда се колко светъл е хоризонтът отсреща (посоката би следвало да е северо-изток). 00:58 ч. Кунсткамера и Ростральная колонна, над нас е облачно, свети само хоризонта. 00:59 ч. Санкт- Петербургският научен център към Руската академия на науките. 01:05 ч. Сградата на Руската академия на изкуствата. 01:07 ч. Благовещенски мост, първият постоянен мост над р. Нева. Свързва Василевския остров с централната част на града. Явява се също граница между р. Нева и Финския залив. 01:13 ч. Сградата на Конституционния съд на Руската федерация. 01:25 ч. Вляво се вижда сградата на Адмиралтейството, а на брега се вижда тълпата туристи чакащи отварянето на мостовете. Дворцовия мост ще се отвари само след няколко секунди. От това положение ще видят емблематичното за града изображение на отварящия се Дворцов мост, разкриващ кулата на Петропавловската крепост.

01:26 ч. Отварянето на Дворцовия мост започва, на мястото на отваряне тролейбусните стълбове са два – по един остава от всяка страна при отварянето.

Дворцовый мост, Санкт-Петербург, Русия Зад моста се вижда Петропавловската крепост.

01:28 ч. Дворцовият мост е почти напълно отворен. 01:28 ч. Зимният дворец. 01:28 ч. Петропавловската крепост. 01:29 ч. Петропавловската крепост. 01:29 ч. Отвореният Дворцов мост. 01:33 ч. Петропавловската крепост. 01:34 ч. Троицкият мост, троицкият мост е един от красивите мостове над Нева. Свързва Суворовския и Троицкия площади. Той е третият постоянен мост над Нева. До 1965 г. е бил и най-дългият мост над реката (582 м.)

01:35 ч. Троицкият мост, започва отварянето на моста. Троицкият мост не се отваря в средата, а погледнат от тази страна се отваря десния отсек. 01:36 ч. Троицкият мост е наполовина отворен, а ние преминаваме под него. 01:37 ч. Троицкият мост е наполовина отворен, вдясно в далечината се вижда и отвореният Дворцов мост. 01:39 ч. Прачечный мост, мостът се намира над река Фонтанка, на мястото където тя се влива в р. Нева. Това е един от първите каменни мостове построени в града. В превод името означава Перален мост. Назован е така, поради намиралите се навремето наблизо дворцови перални.

01:39 ч. Литейный мост. 01:40 ч. Троицкият мост напълно отворен. 01:40 ч. започва отварянето на Литейный мост, това е вторият постоянен мост над река Нева. Дължината му е 396 м. Мостът е стоманен и теглото му е 5 902 тона. Името му произтича от намиралата се край него на левия бряг леярна.

01:43 ч. Крайцера Аврора. 01:44 ч. Отвореният Литейный мост. 01:47 ч. Комплекс Сити център. 02:04 ч. Телевизионната кула на Ленинградския радио-телевизионен център.

Кратко видео от белите нощи можете да видите качено в Youtube:

На връщане така приятно поклащаше корабчето, че очите ми се затваряха, даже придремах за няколко минути по едно време :).

Слязохме на пристанището и там ни чакаха безброй частни таксита. Разбирайте частни коли, които предлагат да те закарат срещу някакви пари. Цялата крайбрежна улица беше пълен с такива. Явно е узаконено по някакъв начин, иначе не знам как не ги погват, може пък и да си внасят такса в полицията, кой знае :). Петя беше проверила в един онлайн сайт за таксита колко би струвало такси от площада до станция Звездная, което според сайта беше около 600 рубли. Посреща ни първия тарикат, пита за къде сме, казваме му и той казва 1200 рубли. Викам не става – 600 рубли, но той не е съгласен :). Покрай кея решаваме че е по-скъпо, поради многото приключващи по това време нощни разходки и тръгваме към площада, за да се поотдалечим. Вървим по-натам и други ни спират. Един иска 800 рубли, казвам 600 рубли, но на 700 рубли стиснахме ръцете :).

Качваме се в един шевролет, малък не помня модела, новичък частен разбира се. Уговорката беше да минем през станцията на Фози да го оставим и после да ни откара до Звездная. Така и стана. Давам му аз 1000 рубли, онзи няма да ми върне, почнахме да въртим едни пари, уж всичко точно ама после гледам объркал съм се и съм му дал 800 рубли, колкото искаше, ама в три и половина посред нощ мозъка ми отказваше да смята :). По пътно към хотела пешачката направихме някоя друга снимка.

03:22 ч. На улицата близо до хотелът ни.

03:25 ч. До хотела на хоризонта между сградите се вижда наближаващия изгрев.

Легнахме да дремнем, бяхме се уговорили за следващия ден за малко по късен час, все пак да може да поспим малко. Лека нощ. Всички снимки от белите нощи може да разгледате тук. http://www.tonyco.net/pictures/Russia/StPetersburg/Beli_noshti/

Продължението:

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Tags: Аврора, Бели нощи, Дворцов мост, Ермитаж, Зимен дворец, Русия, Санкт Петербург