Един ден на вратата на мъдреца почукал закъснял пътник. Мъдрецът го поканил да влезе, угостил го на скромната си трапеза и се заговорили. – Виж, славата за твоята мъдрост стигна и до нашия край. – казал гостът. – Ти много знаеш. Можеш ли да ми обясниш защо живее човек на този свят, какъв е смисълът на живота? – А ти самият какво мислиш за това? – попитал мъдрецът. – Много съм размишлявал, но формула нямам. Всеки ден правя едно и също – работя, ям, спя, почивам си… Денят сменя нощта, след това идва друг ден. Минават дни, седмици, години… След зимата идва лято, после пак зима. Намирам щастието, после го губя… Всичко се върти по някакъв безсмислен кръг. Според мен, в това няма никакъв смисъл.
Мъдрецът нищо не казал, но хванал госта си за ръка и го завел до големия часовник, който тиктакал на стената, и отворил вратичката с механизма. Вътре имало много колелца, които се въртели – едни по-бързо, други по-бавно, зацепвайки зъбчетата си едно с друго и задвижвайки стрелките на часовника.
– Погледни – нарушил мълчанието мъдрецът. – ето това колело, или – това. Те през цялото време се въртят на едно място. Как мислиш, какъв е смисълът от въртенето на едно колело?
А вие как мислите – в какво е смисълът на живота?
