Дали бракът е само подпис и пръстен? Според множество проучвания съжителството без брак е ощетено взаимоотношение.
Част 2 от серията
„ЦЕНАТА НА МОДЕРНАТА ЛЮБОВ“
Серия ЦЕНАТА НА МОДЕРНАТА ЛЮБОВ
Част 2: НА СЕМЕЙНИ НАЧАЛА – взаимоотношение с по-ниско качество
Част 5,6… / Ще разберете по-нататък. /
Тази серия от статии е за някои морални въпроси, показващи високата цена на съвременната представа за любов. Цена, която рядко осъзнаваме, но масово плащаме.
Като съвременни хора, имаме навика да разглеждаме много морални въпроси според начина, по който ги чувстваме. Дали сме прави или не – възприемаме това просто като въпрос на мнение. За да не изглежда тази серия от публикации като поредното мнение, тя ще се позовава на множество достоверни научни проучвания.
В поредица от три статии предстои да бъдат сравнени съжителството на семейни начала и бракът. Първата ще покаже, че съжителството на семейни начала изобщо не е равностойно на брака взаимоотношение. Следващата ще разгледа редица рискове, които учените откриват при това съжителство, сравнявайки го с брака. Третата ще заключи, че то създава неблагоприятни последствия за двойките дори и след сключване на брак. Независимо каква е целта на съжителството на семейни начала – като заместител на брака или като начин да се намери подходящ брачен партньор, резултатите от разгледаните проучвания ще покажат, че става дума за погрешна тенденция, въпреки че е масово възприета.
Като въведение към поредицата за съжителството без брак, няколко думи за това защо много хора го избират и колко са съжителстващите без брак у нас.
Защо хората избират съжителството без брак?
Могат да бъдат посочени различни причини за това защо хората избират да съжителстват без брак. Ето някои от тях:
Отлагането на брака за все по-късна възраст. Това е добре документирано.[1]
Индивидуализъм. В нашето все по-индивидуалистично общество, се цени свободата и гъвкавостта, които това съжителство предлага.[2]
Нарастващата секуларизация. В индустриализирания свят има все по-малко религиозни предразсъдъци спрямо този начин на живот.[3]
Разведени родители. Децата на тези родители са по-склонни на такова съжителство, твърди социологът Уилкокс. Предишните десетилетия увеличиха процента на разводите. Децата на много разведени родители виждат в това съжителство начин да опознаят партньора си или да избегнат посвещението, с което свързват брака.[4]
Феминизъм. Привържениците му не харесват брака, защото твърдят, че е свързан с неравнопоставени полови роли. Затова често казват колко е рискован брака, но без да го сравняват с риска при алтернативите му.[5]
Вярва се, че това взаимоотношение може да е равностойно на брака.
Вярва се, че съжителството на семейни начала е правилната рецепта за откриване на подходящ партньор за брак.
Със сигурност могат да бъдат посочени и още причини. Ако желаете, може да напишете такива в секцията за коментари.
Статистика за България
Проучванията, които ще бъдат споменати са за различни държави, но не разполагаме засега с подробни изследвания за българската действителност. Затова, поне е добре да се знае каква част от двойките съжителства без брак.
Между последните две преброявания делът на лицата, които живеят в семейно съжителство, без сключен юридически брак, се е удвоил – от 4.0% през 2001 г. той достига близо 8.0% през 2011 година.
От всички съжителства без брак 70.0% са сред младите възрастови групи от 16 до 39 години. С увеличаване на възрастта този дял намалява и сред населението на 40 – 49 годишна възраст той е 16.0%, а сред лицата над 50-годишна възраст – 14.0%.[6]
НАМАЛЕНОТО КАЧЕСТВО НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
Не всички проучвания, сравняващи съжителството на семейни начала и брака, се основават на анкетирани участници. Преди тях е полезно да се разбере какво има да „каже“ самият мозък.
Мозъкът отчита по-голяма несигурност
Бракът е свързан с много ползи за здравето, които съжителството без брак изглежда не осигурява. Ново проучване (от 2014 г.) изследва мозъците на семейни и съжителстващи без брак двойки.
Всички двойки в експеримента преминават през следната процедура: единият от двамата лежи на скенер за функционална магнитно-резонансна томография,[7] на който може да види компютърен екран, който създава усещането за потенциална заплаха – удар върху глезена. Някои от сигналите показват 20% възможност за идването на удар, други – 0. По време на този процес доброволците или държат ръката на партньора си, ръката на непознат, или посрещат заплахата сами.
Резултатът показва:
Части от мозъка реагират по-слабо на стрес, когато някой е с брачния си партньор.
Когато семейните двойки държат ръцете си, хипоталамусът (тази част от мозъка, която може да спре или продължи стреса[8]), в случай, че е подложен на шок, се успокоява. Не се случва същото, когато единият от брачните партньори държи ръка на непознат или на никого. А ето и резултатът според ръководещия проучването Джеймс Коун:
Има доста силен и предвидим възстановителен ефект при брачните двойки и абсолютно никакво възстановяване при двойките, живеещи на семейни начала. Никакво, нула.
Коун отдава разликата в степента на посвещение на другия.
Може и да има някои ползи от съжителството без брак – най-малкото е по-евтино за двама възрастни да живеят заедно, отколкото поотделно – това има своите предимства. Но летвата за емоционалните ползи изглежда е по-висока.
Ето какво Коун заключава за брака:
Бракът е обществено разбиран и одобрен свят, който е свързан с вашия приятел – посвещението. То е толкова голямо и силно, че е трудно да се измъкнеш от него. Именно това е, което вашият мозък търси.[9]
Съвремието ни е накарало да повярваме в полезността на съжителството без брак, но не успява да приучи мозъка ни да реагира по новия начин. Следват няколко причини, поради които ще е по-добре да се съобразим с него, а не с наложилата се масова мода във взаимоотношенията.
Различни очаквания при партньорите
Когато проучващите интервюират съжителстващите без брак двойки, последните често имат различни представи за взаимоотношенията си. Най-често жените го виждат като стъпка към брак, а мъжете – като начин да проверят взаимоотношението и да отложат посвещението към другия. Това е свързано с по-лоши отношения и по-ниско посвещение на другия, дори след като достигнат до брак. Това, за което се съгласяват и двата пола е, че критериите им за партньор, с когото съжителстват, са по-ниски, отколкото за съпруг.[10]
Едно от нещата, които се случват при съжителство без брак, е голямата двусмислица. Двама, които гледат към една и съща ситуация и въпреки това е ясно, че не са на същата страница, независимо от това, че смятат, че са.
Д-р Скот Стейнли, ръководител на изследвания
и съосновател на Център за брачни и семейни проучвания
към университета в Денвър.
Има ясни различия между половете що се отнася до това защо хората живеят заедно. Мъжете е по-вероятно да виждат съжителството без брак като начин да изпитат взаимоотношението. При тях е по-вероятно и да заявят, че се чувстват като в капан и да вземат решение за съвместно съжителство с партньорките си, отколкото да се оженят за тях, понеже не искат да скъсат, но също и не могат да видят бъдещето си заедно задълго.
Д-р Галена Роудс, старши изследовател
към Център за брачни и семейни проучвания
към университета в Денвър.
Според Стейнли, този тип резултати може би са причината, поради която в някои изследвания се вижда, че мъжете, които живеят със своите съпруги преди брака са им като цяло по-малко посветени, отколкото са женените мъже.
Изследване, извършено от Попноу и Уайтхед за Националния брачен проект в САЩ открива, че мъжете повече се съпротивляват на брак, отколкото жените, дори когато силно издигат важността на брака. Според Скот Стейнли, една от основните причини за това е преживяването на важни промени в идентичността при брака. Например, мъжете изглежда вярват, че съпругата има право да им казва какво да правят, но не и партньорката, с която съжителстват.
Попноу и Уаийтхед откриват сред мъжете, които интервюират, че някои от тях са заявили: „Живея с тази жена, но все още очаквам половинката ми да се появи.”
Тези резултати Стейнли коментира:
„Това ме кара да се чудя колко ли много от жените, които участват в съжителство без брак, на което бъдещето е неясно, те го считат за решено и са вече на касата в магазина, докато мъжът все още оглежда щандовете. Ето защо, големият въпрос е: съжителството без брак наистина ли е път, който ще Ви отведе към това, нa което се надявате – любов, която ще продължи с един човек?”[11]
По-ниска степен на посвещение
По-ниското посвещение беше вече споменато няколкократно като проблем, но е добре да бъде разгледано по-подробно.
Според изследване на социолозите Полард и Харис от 2013 г., основаващо се на данни за 2068 възрастни на възраст 18-26 г., съжителстващите без брак имат значително по-ниско ниво на посвещение от това при съпрузите.[12]
Особено силно се вижда това при младите мъже, живеещи с партньорките си. Над половината мъже – 52% не са убедени, че връзката им ще е трайна. 41% от тях пък декларират, че не са й напълно посветени. При жените възприятието за връзката им е малко по-различно – 39% не са убедени, че връзката им ще устои, а 26% от тях не са напълно посветени. Неувереността в това дали взаимоотношението ще устои, при встъпилите в брак мъже и жени е много по-слаба и еднаква при двата пола – 19%.
Степента на пълно посвещение при брачните партньори е над два пъти по-честа.
Не напълно посветени при встъпилите в брак са 18% от мъжете и 12% от жените.
Въз основа на тези данни, ученият социолог Уилкокс заключава:
Независимо от коренно различните цели, които съжителството без брак обслужва – като фаза на опознаване, икономичен начин да се спестява наем, условие за удобен секс, подготовка за сериозни взаимоотношения или заместител на брака – младите често се оказват живеещи с някого, който не споделя техните цели относно взаимоотношението.[13]
По-слабото посвещение е естествено свързано и със следващите последствия.
По-трудно разрешаване на конфликти
Проучване от 1997 г. сравнява качеството на взаимоотношенията при 682 съжителстващи и 6881 семейни двойки на възраст от 19 до 48 години. Заключението е:
Съжителстващите без брак се карат, крещят си и се удрят повече от семейните двойки.[14]
Същото потвърждава и проучване от 2010 г. – по-ниска степен на привързаност и по-високи нива на конфликти.[15] Редица проучвания показват и много по-високи нива на престъпно поведение към другия сред съжителстващите на семейни начала.[16]
Повече изневери
Проучване, проведено в период от пет години отчита, че 90% от омъжените жени са моногамни, сравнено с 60% при съжителстващите без брак жени. При мъжете разликите са още по-драстични: отново 90% вярност при женените и само 43% при съжителстващите на семейни начала.[17]
Проучвване на Фосте и Танифер сред 1235 жени на въраст между 20 и 37 години открива, че за омъжените жени е 5 пъти по-малко вероятно да имат втори сексуален партньор от съжителстващите без брак. Заключението им е:
„Взаимоотношенията на съжителстващите без брак са по-близки до двойките, имащи срещи, отколкото до тези на брачните двойки”[18]
По-слабо усещане за щастие
Недостатъците при съжителството без брак неминуемо повлияват и върху възприятието ни за щастие.
Проучване от 1998 г. анализира показатели за щастие по данни за 17 държави от индустриализирания свят. Според тези показатели, брачните двойки се радват на 3,4 пъти повече щастие от съжителстващите без брак. Особено силно това се вижда по два от основните критерии за щастие в проучването – финансова стабилност и здраве.[19]
Проучване от 2011 г. сравнява в 27 държави семейните и само съжителстващите двойки по друг вид критерии за щастие. Опитва се да определи как религиозният контекст и възприятията за половите роли влияят на усещането за щастие. Половите роли са набор от поведения и характеристики, разглеждани като типични или нормативни за мъжете и жените в дадена социална група или система.[20] Според това проучване, при жените възприятието за половите роли в държавите е силно определящо за това дали омъжените ще са значително по-щастливи от съжителстващите без брак или разликата ще е статистически незначителна (макар и никога в полза за съжителстващите без брак). Но не е така при мъжете. Независимо от това какви са възприятията за половите роли в съответните държави, жененият мъж е по-щастлив от съжителстващия без брак.[21]
Както се оказа при ранната сексуална активност, цената и на тази форма на модерна любов отново е ощетяване откъм щастие.
Желаете ли щастие? Съжителството на семейни начала изглежда не е най-добрият път към постигането му. Не и щом се сравни с брака.
[7] Функционалната магнитно-резонансна томография е основана на идеята, че кръвта, пренасяна от белите дробове се държи по по-различен начин, изложена на магнитно поле, отколкото кръвта, която вече е освободила своя кислород в клетките. С други думи, кръвта, богата на кислород и кръвта, бедна на кислород, имат различен магнитен резонанс. Учените знаят, че по-активните области на мозъка получават по-богата на кислород кръв. Функционалната магнитно-резонансна томография улавя този обогатен приток на кръв за да определи по-голямата активност. (http://science.howstuffworks.com/fmri1.htm)
[14] Brown, S.L. and Booth, A. (1996). Cohabitation versus marriage: A comparison of relationship quality. Journal of Marriage and the Family 58(3): 668-678.
[15] Halliday Hardie, J. and Lucas, A. (2010), Economic Factors and Relationship Quality Among Young Couples: Comparing Cohabitation and Marriage. Journal of Marriage and Family, 72: 1141–1154. doi: 10.1111/j.1741-3737.2010.00755.x http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3116270/
[18] Renate Forste and Koray Tanfer. “Sexual Exclusivity among Dating, Cohabiting, and Married Women.” Journal of Marriage and Family 58 (February 1996); 33-34
[21] Lee, K. S. and Ono, H. (2012), Marriage, Cohabitation, and Happiness: A Cross-National Analysis of 27 Countries. Journal of Marriage and Family, 74: 953–972. doi: 10.1111/j.1741-3737.2012.01001.x
Картинки: Feminis, Universität Regensburg, Giovani Genitori
