Advertisement:
Advertisement:
Човечецът едвам ходил, трудно виждал, а ръцете му треперили. А щом всички седнели на масата да вечерят храненето се превръщало в истинско мъчение, тъй като старецът не виждал добре и често разсипвал храната, а чашата с мляко редовно разливал на пода, заради треперещите си ръце. Синът и снахата започнали да се изнервят на постоянната неразборията и решили, че трябва да направят нещо по въпроса. След дълги разговори, синът поставил една дървена масичка в ъгъла на стаята и сложили дядото там, докато те сладко си похапвали заедно около общата трапеза. Дори започнали да му сервират в дървена купичка, след като старецът счупил 2-3 чинии, а внимание му обръщали само, ако се наложи да му кажат нещо или да му се скарат, че отново е разсипал поредната порция храна или чаша мляко.
Един ден обаче сина на стареца забелязал, че 4-годишното му момченце си играе с дървени кубчета на пода преди вечеря. Тогава бащата попитал сина си какво прави, а детето отговорило, че прави купички за него и майка му, за да ги храни от тях, когато остареят. В този момент родителите на 4-годишното дете просто онемели, а мъжът внимателно настанил баща си на трапезата до тях, където той се хранил до края на дните си, а освен това вече никой не му се карал, когато изпуснел вилицата или разсипел млякото.
Доста поучителна история, нали?
