Празникът на влюбените Свети Валентин

3
Добави коментар
borsi
borsi

За пръв път като празник на влюбените Свети Валентин се споменава в Кентърбърийски разкази на Джефри Чосър

Джефри Чосър е нещо като ВИП звезда в средновековна Англия, първият известен поет писал мръсничките си разкази не на френски, а на английски език. Понеже Кентърбърийски разкази се радвали на шумен успех сред придворните, модата по светеца на влюбените бързо плъзнала. 

Първата истинска запазена картичка за Свети Валентин обаче не е от англичанин, а от един французин – херцог  Шарл  Орлеански, злополучно пленен в битката при Азенкур, когато по-голяма френска армия е опердашена жестоко от по-малкото на брой англичани. Повечето французи благородниците намират смъртта си, а пленените херцог  Шарл Орлеански и Жан льо Менгр за когото това не е първи плен (за пръв път е пленен в битката при Никопол) са отведени в Англия и затворени в Тауър. През 1416 г. Шарл Орлеански написал любовна поема „валентинка“ на жена си във Франция, която така не видял 25 години, понеже по липса на пари не успял да събере необходимите за откупа. Когато най-после се прибрал във Франция, той почти бил забравил френския, но говорил и пишел напълно свободно на английски. 

По него време вече се продавали подобия на картички по случай Свети Валентин, украсени с панделки от сатен, перли, метални и стъклени орнаменти. Модата на пейките окачени на въжета на някое дърво, на които младежите люлеят своите любими, също е от средните векове. В нощта на 13 срещу 14 ти февруари момичетата ядели странни и не всекидневни ястия, а сладкиши или ястия  с подправки (скъпо удоволствие тогава) за да сънуват нещо по-специално. Мен ако питате, нищо чудно да са се друсали с някоя билка добавена към ястието и сладките, щом се е разчитало на странни и любовни сънища. Често влюбените слагали на шапката си лента с името на дамата или младежа когото харесвали, за да покажат чувствата си. Малко по-късно дошла модата тия от тях, които не желаят името на любимата или любимия да се знае от широката публика, да си слагат на шапката или ръкава лента с нарисувано на нея сърце. 14 февруари минавал в песни, танци, срещи и натискане. В Англия става мода вечерта на 13-ти, момичетата да слагат дафинови листа под възглавницата и да редят листа в ъглите на стаята си. По-късно, през XVII в. момичетата варели яйце и го слагали под възглавницата си в нощта на 13-ти срещу 14-ти февруари, за да сънуват любимия човек или като любовна магия. 

Подобно на нашия Трифон Зарезан празникът освен с любовта се свързвал и с лозата и виното. Също като тук на 14-ти се зарязвали и лозите във Франция и Англия, което пък било повод за някои да обърнат чаша или кана вино в повече. 

Едновременно със Свети Валентин се променя и модата в Европа, към по-свободна, с по-голяма разлика в облеклото между младите и по-възрастните „пенсии“.  Дрехите стават по-пищни и се появяват всякакви шапки със странна форма, често украсени с пера. Модата стремително се променя след битката при Азенкур. Огромната част от френските благородници са убити, а новото попълнение не се съобразява с обичаите и традициите, давайки воля на фантазията си в дрехите. Импулс за промяна дава и изведнъж живналата се търговия с Италия, която заляла Европа с всякакви чудесни платове и източни модни екзотики. Голямата чумна епидемия силно е разредила европейското население, довела е до фалит фамилиите на много благородници, а от нововъзникналата, изведнъж забогатяла средна класа, нагоре пълзели и промени в дрехите. При дамите се появила силна освободеност в кройките и деколтетата, много от младите дами въобще не покривали косите си или го правили с някоя кокетна шапка. Опитите на някой крале да ограничат екстравагантността в Англия и да определят коя класа, какви дрехи има право да носи и от какви платове, се увенчават с траен неуспех. 

Подобно на нашия Трифон Зарезан празникът освен с любовта се свързвал и с лозата и виното. Също като тук на 14-ти се зарязвали и лозите във Франция и Англия, което пък било повод за някои да обърнат чаша или кана вино в повече и да се повеселят.  

Разминалата се само преди няколко десетилетия със смърт от чумата и потъналата във войни и схизми Европа, вече не смята да се съобразява с прекалено много правила. Животът е прекалено кратък за да си позволи човек да робува на традиции и закони, за да си разваля радостта от него! Католическата църква мижала благосклонно с едно око на тия странности, като ги съчетавала с по някоя изповед за съгрешилите. Ами, така де?! Като се обичат младите, да се вземат! Наздраве!