Какво (да не) четеш?

2
Добави коментар
chuime
chuime

Откакто стана модерно да се чете всеки се надпреварва да препоръчва на другите какво да четат. Освен специализирани блогове, рубрики в списания и фейсбук групи се явяват и меко казано странни явления като например банери „Милка (да шоколадът) ти препоръчва да прочетеш…“  Очаквам с трепет момента, в който ще ми дават книга в Пикадили за всяка покупка над 30 лв (йе!)

Всичко това е чудесно, но да не се отплесваме!

За да не остана назад и аз рекох да препоръчам туй онуй. Понеже съм опърничава, реших да ви кажа какво да НЕ четете. Тъй като по природа съм деликатна, а и смятам, че всеки трябва да си прочете количеството бози, за да открие своите шедьоври, ще спестя заглавия и автори.

Моля ви, НЕ четете зле преведени книги. Ако преводът е правен от двама-трима и повече преводачи…какъв според вас е шансът те горе-долу да са си напаснали стила на писане? Пък да са уцелили и предали гласа на автора? Правилно – не особено голям.

Виж още „Защо лъжем за книги, които не четем“

Трудно е да се прецени дали една книга е добре или зле преведена преди да си я купил, разбира се. Но не и невъзможно – имената на някои преводачи сами по себе си са гаранция за задълбочен и внимателен превод, историята и портфолиото на едно издателство – също. А и винаги можем да попитаме в социалните мрежи или приятел, който е чел книгата.

Ако по една или друга причина издателят е решил да спести време или пари, това си личи. За мен посланието е ясно: във фокуса не е читателя, а печалбата от продадените книги. Разбира се, грешки стават. Но едно е да сбъркаш, да се вслушаш и да се поправиш – съвсем друго – да си заровиш главата в пясъка и да продължиш да работиш по стария начин все едно нищо не е станало. Ценя парите си и не бих искала да ги давам на някой, който системно си крие главата в пясъка.

И като заговорихме за спестяване на време се сетих за още един вид книги, които да НЕ четете – книгите с грозни корици. Знам, ще кажете – всичко е въпрос на вкус и ще сте прави. И понеже в България всички разбираме освен от политика и футбол и от дизайн – ето резултата. Може да е снобско, но харесвам неща, които изглеждат по-добре от Photoshop колаж, който бих могла да спретна за 20-тина минути без дори да съм чела книгата (да, чувала съм че има дизайнери, които правят корици без да четат книгите). Но нека да оставим настрана факта, че „на вкус и цвет товарищей нет“. Кофти корицата е нещо не просто грозно, но и на практика потенциално загробващо дадена книга. Не бива да съдим за книгата по корицата й, но именно опаковката продава – тя е стръвта,  на която клъвваш. Корицата трябва да ти проговори, да ти даде някакви кукички за това каква историята в книгата – има ли любов? убийство? какви са героите? Може би по-тъжно от абсолютно нищо не-казваща корица е такава, която казва грешните неща. И тогава има разочаровани читатели и пропуснати ползи за издателите.

Друго, което е добре да НЕ четете са книгите на автори, които се появяват по медиите по-често отколкото водещите на централните новини и се изказват по въпроси, които не само нямат отношение към творчеството им, но и са доста далеч от сферата им на компетентност. Да, писателите имат и обществена функция, но ако се налага постоянно да правиш сеири около личността си, вероятно книгите ти не са достатъчно съдържателни и интересни, за да ги купуват хората иначе. Е, може и да са…но читателят няма как да разбере – ако логореята ти го е заляла от всички възможни канали – едва ли би си дал парите за твоя книга.

Не на последно място – НЕ четете книгите, за които всички говорят. Или по-точно – не ги четете веднага. Както със всеки нов продукт – синдромът „shiny new thing“ действа и тук. Ново е, всички го купуват/четат и говорят за него – значи е готино. Блясъкът на новото изкривява реалността и ни кара да имаме твърде високи очаквания. Не може толкова много и все умни и cool хора да се изкажат толкова ласкаво за книгата, а тя да е зле, нали? Увлечени в общата еуфория забравяме, че това дали дадена книга ще ни хареса е много често въпрос и на нагласа, и на житейска ситуация и на толкова много други неща. Понякога е по-добре да изчакаме hype-а да се уталожи. А и времето е най-добрата проверка за ценността на една книга.

Да препоръчаш на някого книга е доста рисковано начинание. Не бих се наела да съветвам някого какво да чете, а и няма нужда. Мисля само, че е хубаво човек да избира книгите си с ум и сърце – да се интересува от чуждите мнения и оценки, но да вярва само на себе си. И да поощрява онези издатели, на които си личи, че им пука и са готови да излязат от зоната си на комфорт, за да станат по-добри.

Оригиналът на публикацията е в Date a girl who reads, където пиша още по-рядко, но от сърце 😉

Текстът е публикуван ТУК