„Имало е наистина колосален природен катаклизъм. Водите някога са се разлели наширо-о-о-око, наширо-о-о-о-ко… Но не по абсолютно цялата Земя, както е описано в Библията, не. Обхванали са районите на Месопотамия и днешна Палестина. Акваторията на Черно море тогава се е надигнала, стигайки чак до Кавказ. В ония времена на слабо населена Земя бедствието се е приело за всемирна свещена катастрофа. Малцината оцелели са били страшно впечатлени. Тълкували са го като „заслужено божие наказание над самозабравените люде“. Затова тревожни следи от него са съхранени в повечето религии и легенди из цял свят.”
„Ной, както виждам, също е реална фигура. Приживе не е имал славата, която днес му се приписва. Духовно извисено същество, прозрял е грозящата опасност. И съумял по един прост, но гениален начин да предприеме адекватни спасителни мерки.”
„Видях и Ноевия ковчег – четвъртит, дървен. Не е вярно, че е побрал всички животни. Този прозорлив мъж е взел само своето семейство, част от живата си стока и някои местни животни. Не си е правил труд да събира двойки лъвове, жирафи, змии, гущери, крокодили, зебри, както днес го представят… Нима е било нужно? Или възможно? Разсъдете с ума си. Това е много по-късна измислица, когато тази проникновено светла личност вече е митологизирана.”
„Преди Потопа съвременниците, както виждам, грубо му се присмивали. Подигравали го за чудатостите в държанието му. И най-вече при строежа на ковчега.”
„Но ето – изведнъж небето с грохот се разтваря. Руква пороен дъжд. Вали, вали, вали. Помътнели и шумящи, реките преливат. Води прииждат. Все по-застрашително се надигат. Дошъл е часът на стихията. Задава се бедствие. Сега вече отеснява животът на присмехулниците – тези доскоро „здраво стъпили на земята люде“. Затънали до шия в ограничеността си и горди с това, изведнъж съзнават – задава се страховит катаклизъм.”
„Не, не е възмездие – Бог никога никому не налага такова. Не трябва да се приема за наказание „отварянето на небесните шлюзове“. Сами си създаваме проблеми с натрупаната карма. Тя – двигател на бъдещи събития, рушител, но и неуморим съзидател на съдби…”
„В историята на Ной, лутащ се из безкрая на водните простори в търсене на земна твърд, прозира и известна доза символика. Първо той пуска от ковчега гарван, за да разбере има ли наблизо суша. Птицата не се завръща. Тогава изпраща гълъб, който долита, понесъл в човчица зелена маслинена клонка. Ясен знак за края на изпитанията – брегът е близо.
Гарванът е символ на тъмата. Гълъбът – на светлия дух. Тъмата винаги коварно атакува. Възползва се от придобивките единствено за себе си. Светлината никога никому нищо не натрапва. Напротив – щедра е към всички.”
„Потопът е тревожно послание към поколенията. Да бъдат по-прозорливи. Да живеят в мир и хармония помежду си и с природата. Да не се самозабравят!”
Слава Севрюкова
Източник: http://slava-sevrukova.com
