Теория на Всичко
В „Теория на Всичко“ – една Християнка, интересуваща се от изкуство, се влюбва в атеист, интересуващ се от физика, както и той в нея. Той научава, че е нелечимо болен скоро след това по най – неприятния начин, болест, която постепенно те прави инвалид, като отнема способността ти да се движиш, да пишеш, да говориш, заключвайки мислите ти в главата ти. Дават му още две години живот, а той дори не е написал докторската си теза. Той е отчаян и се предава, но не и тя. Женят се, имат три деца, живеят заедно. Той става един от най – великите учени в историята. Тя го гледа, прави всичко за него – не само му спасява живота и превръща двете години прогноза в десетки години живот, но и споделя този живот и всички трудности в него. След време той става знаменитост, отдръпва се от нея, има напрежение между тях, породено от неговото пренебрежение към нейната вяра. Той я напуска, за да заживее с една медицинска сестра, която става втората му жена. След време правят филм за неговия живот, по нейните мемоари.
Разбрахте ли сега каква е разликата между Християнството и Атеизма?
“1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.”
ГЛАСУВАЙ В СВЕЖО
