Мисловната карта, популярна у нас с английското си название mind map, е начин на планиране и визуализация, който се прилага масово в развитите страни. Предполага се, че над 300 милиона души я използват често както за личното си планиране и развитие, така и в професионалната си работа. Терминът е познат и под други названия: диаграма на връзките, интелектуална карта, асоциативна рисунка, алтернативен начин на планиране или представяне на идеи, карта на паметта.
Ефективен метод на планиране В десетки фирми и големи корпорации mind map е един от основните методи, на който работодателите задължително обучават своите сътрудници. Ефектите са следните: нагледност в планирането, осъзнаване на значението и мащаба на идеята, структура и планиране до детайли, увеличаване на творческите възможности, ефективност, креативност, поглед към цялото и отделните части в процеса, при критични ситуации или започване на нов проект, когато е наложително генериране на идеи и мозъчна атака (brainstorming) може да се комбинира със swot-анализ.
Може да се използва в различни сфери Мисловната карта се използва с успех и при усвояване на учебен материал от студенти и ученици, за търсене и намиране на изход от трудна ситуация, за изясняване на причините и следствията в някои действия. Във всекидневието е прекрасно средство да планираме и организираме мероприятия, семейни тържества или годишнини.
Изработването на такава карта става по два начина: ръчен, като се използват цветни моливи, маркери или флумастери, и компютърен, в основата на който са готови програми. Някои са платени, някои безплатни.
Характеристика на mind map В центъра на метода е една основна мисъл или идея. Чрез схеми, форми и цветове тя се асоциира с нови идеи и решения. Така се постига дълбок анализ на централната идея, изникват неочаквани перспективи и решения. Тъй като мисловната карта се изгражда на линеен принцип, човешкият ум и фантазия не срещат прегради в сравнение с класическия метод да се планира в правоъгълници, квадрати или хоризонтално, като се записва под формата на списък.
Методът на Брюзан Създател на метода е Тони Брюзан, известен британски психолог и автор на повече от 100 книги. В основата на неговите научни разработки са методи за запомняне, ефективно използване на интелектуалните възможности, тренировки на паметта, увеличаване скоростта на четене и усвояване на информация. Мисловната карта е създадена в края на 60-те години на миналия век и е запазена марка на Брюзан и компанията му.
Как да направим карта Винаги се избира лист, който да е минимум с размера на А4, цветни моливи, четири или пет от цветовете са основни. В средата на листа написваме идеята, темата или въпроса, който планираме или ще търсим решение. От идеята излизат няколко основни разклонения.
Представете си как изглежда голямото и силно дърво. Разклоненията са нашите асоциации или подтеми, които трябва да приличат на дебелите клони на дървото. Те са няколко и са важни за по-нататъшното разклоняване. Използваме големи букви, фигури, символи, които характеризират разклоненията. Следват тънките клони – те могат да са прави или вълнообразни. Това стимулира мисловния процес. Думите можем да заменим с малки рисунки, символи, стрелкички, цветенца, каквото ни хрумне.
Психологическата нагласа е решаваща Подгответе се за прекрасно мисловно пътуване. Хубаво е да изберете място, което е спокойно, да имате възможност да седите удобно и без напрежение. Ако планирането не е групово, то е добре да се уедините. Усмихвайте се, когато записвате идеите и развитието им. Нека анализът да се превърне в забавление. Използвайте цветовете и рисунките, ако забележите, че блокирате. За опора си повтаряйте правилото на петте класически въпроса: кой, кога, къде, как и защо. С времето ще усъвършенствате работата си с метода на мисловната карта. Направете си архив – често се налага да се връщаме назад към старите заключения, за да проверим дали са издържали проверката.
