По сп. Икономист
Румънски селяни минути преди да заколят поредното прасе за Коледа. Снимка: Цирколокалабрезе
Има две причини, поради които румънските фермери посрещат с безпокойство първата си Коледа в Евросъюза. Едната е свързана с много пари, а другата с това, как да убиват прасетата си. И се оказва, че по-голямото недоволство е свързано с прасетата.
Но първо за парите. Европейската комисия заплаши, че ще спре около 180 млн. евро, предвидени за фермерите и за селските райони, ако румънските власти пропуснат крайния срок през декември, за да наложат контрол върху възможните измами. Засега обикновените румънци не са настроени войнствено спрямо това. Затова и повечето коментатори обвиняват правителството за фиаското.
Втората заплаха е по-взривоопасна. Тя засяга постоянните намеци, че европейските норми за условията на живот на животните, могат да принудят румънците да спрат да колят прасета в задните си дворове за Коледа. Тази традиция оцеля дори през тъмните и отчайващи години на комунизма. Наближавайки първата си Коледа в Европейския съюз, румънските власти изразяват надежда, че застрашителните мерки от Брюксел няма да се състоят. Те предупредиха комисията, че ако се намесят в традициите около Коледа, това ще е най-прекият път към отравянето на по-скоро жизнерадостното отношение на румънците към ЕС.
Първата стъпка към заколването на коледното прасе е извеждането му от кочината. Снимка: Лийфпайл
Изглежда посланието им беше чуто: по всичко личи, че Брюксел ще затвори очи пред празничното масово нарушаване на законите. По думите на официален представител на ЕС “не допускам да има процедура на този фронт за нарушаване на правилата срещу традиционните румънски фермери”. Има толкова много проблеми, които са “по-належащи”, добави той, “като се започне с контрола върху евросубсидиите, който трябва да гарантира, че парите отиват в точните ръце”.
Проблемът с прасетата е прост. След като се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 година, Румъния беше обвързана с директивата за защита на благосъстоянието на животните, според която прасетата, козите и овцете може да бъдат умъртвявани в домовете за лична консумация само ако са зашеметени със специално устройство преди да им бъдат прерязани гърлата. В повечето дворове това няма да се случи. В Румъния има почти 4,5 млн. ферми и малки домакинства. Колкото и да е странно, в страната с население от 22 млн. души се намира почти една трета от всички малки ферми в ЕС. Много от тях се използват за лични цели, като става дума за една или две крави, плюс коне за оран или транспорт. (Селото, снимано в “Борат”, се намира не в Казахстан, а в Румъния.)
Касапите измиват ръцете си след като са си свършили работата. Снимка: Лийфпайл
След като ЕС се разширява, правилата му трябва да бъдат прилагани и в ситуации, които, когато директивите са били съставяни, никога не са били допускани. Повечето богати европейци никога не са виждали прасе на живо. Но румънските ветеринарни власти очакват около Коледа да бъдат заколени около 1,5 млн. прасета.
Румънски селянин седи върху опърлено прасе с бутилка ракия в ръка. Снимка: Лийфпайл
На теория зашеметяването им е задължително. На практика обаче правителството тепърва започна да дискутира как може да бъде осъществено това. Има колебания за метода, използван най-често в кланиците, който включва мощен електрически шок. Според официален представител да се използват електроди на дворовете, покрити с мокър сняг, и пълни с публика, крие опасността да бъдат зашеметени самите хора. “А през зимата в Румъния има доста сняг.” Затова в момента се проучват пистолетите, изстрелващи стрелички.
Румънска домакиня отнася свинските крачета, за да направи пача. Снимка: Лийфпайл
По време на преговорите в Брюксел през миналата година румънците попитаха дали коледното убиване на прасета може да се ползва с изключението, направено за мюсюлманските и еврейските касапи. Отговорът на комисията беше “не”. Директивата предвижда изключения само за “религиозните ритуали”, а румънската практика изглежда по-скоро традиционна, отколкото религиозна. Това разграничение предизвиква лека съпротива. Официалните власти в Букурещ заявиха, че коледните прасета се колят около празника на Свети Игнатий (Игнажден), или 20-ти декември. Прасетата се поръсват със светена вода. Възрастните, присъстващи на коленето, обикновено постят и не ядат от празничните блюда, приготвени от свинята (желирани хапки, свинско със зеле и с качамак, кървавици и т.н.) до Коледа. Някои селски училища освобождават децата от занятия за коленето на прасетата, а децата се хранят с парченца от кожата, за да се развеселят. “Обикновено децата плачат за прасетата, защото през годината са се сприятелили”, признава Никулае Лазар, ветеринар към румънското правителство. “Но прасетата от задните дворове живеят по-добре от животните в индустриалните ферми”, добавя той.
Разфасоване на свинското месо. Снимка: Лийфпайл
С течение на времето се наложи по-професионалното убиване на прасетата. Гражданите, които посещават възрастните си родители в провинцията, са по-гнусливи от братовчедите си на село, а също така се боят от трихинелоза – неприятна паразитна болест, която може да се хване от прасетата. Една от идеите е ветеринарите, на които се плаща да правят тестовете за болестта, да зашеметяват прасетата без пари. Това обаче ще отнеме време. “Опитваме се да намерим баланс между традициите и европейските норми,” обяснява Раду Роатис, председателят на ветеринарните служби в Румъния.
Да модернизираш с отношение
Членството в ЕС няма да е леко пътуване за румънските фермери. Съсловието остава крайно невъзприемчиво в редица области. Но докато фермерската продукция се продава, ще важат пълните списъци с правила за сигурност на храната и за хигиената, дори за сиренето, което никога не напуска границите на селото.
От част от свинското месо се приготвят наденици и луканки. Снимка: Лийфпайл
Еврократите казват, че е необходима упоритост, за да се запази подкрепата за разширяването в по-старите страни-членки. В крайно хигиеничните ъгълчета на Европа консуматорите са придирчиви за това, какво ядат и с какво хранят децата си. Вниманието към страховете на тези хора е част от цената, с която страни като Румъния бяха приети в общия пазар.
В покрайнините на Букурещ, в мръсното село Жилава, Димитру Димитреску няма много време за нормите на ЕС, свързани с благосъстоянието на животните. Със или без зашеметяване, смъртта на прасето “настъпва доста бързо”, казва той, като показва свинята, която угоява за Коледа. Но 78-годишният мъж държи на всички други правила, свързани със сигурността на храната. “Румънските селяни използват прекалено много пестициди. Това не се контролира както трябва, затова те преминават в млякото.”
С други думи, румънците също са консуматори. И това ги прави потенциални съюзници. А когато става дума да се спазват европейските норми, списъкът с пропуските на Румъния е дълъг и сериозен. Обществената подкрепа ще бъде необходима, за да се преодолеят много от тях: от необузданата корупция до трансграничните заболявания като птичия грип. И ако еврократите успеят да съхранят тази подкрепа като запазят коледните традиции, това едва ли ще разтревожи някого особено много.
