Рени Вучкова, началник влак: Нямаме право да пишем актове на гратисчиите

22
Добави коментар
dpeshev
dpeshev

Снимки: авторката

Рени Вучкова е началник влак. Пътува с всякакви влакове – с пътнически, с бързи и с ускорени бързи (бившите експреси), с крайградски или по главните и второстепенни ж. п.линии. В БДЖ започнала работа като говорителка в радиоточките, каквито имаше в бързите и експресните влакове. Съобщавала всякаква информация за гарите и спирките, за връзката с влакове и автобусни линии, пускала музика. Когато махнали радиоточките, заради започващото безпаричие в железниците, Рени станала кондуктор. Шефовете трябва да слязат при нас, за да разберат за какво става дума, къде са проблемите, за да ги решат, смята Вучкова. Те трябва да уважават кондукторите и началник влака, които са връзката им с пътниците. На 29 декември пътническият влак – теснолинейка – от Добринище до Септември е бил замерян с камъни край Велинград. Кондукторът Красимир Кръстев е с наранявания по главата и е опериран, с опасност за зрението. Замерянето с камъни е всекидневие, пътниците без билет – също.

– Посрещала ли сте Нова година във влака?

– Посрещала съм. Преди 4 години, две години поред. В нощния влак, който тръгва в 22 часа от София за Бургас.

– Има ли пътници този влак?

– Да. Учудващо е, но има. Първата година ми се падна по график. Втората – аз пожелах, защото ми се случиха малко неприятности и не ми беше до празник. И при двете ми дежурства имаше над 30 човека в пътническите вагони. И в спалните имаше – по двама-трима на вагон. На 1 януари пристигнаха в Бургас. Повечето бяха редовни пътници до Ямбол, до Бургас. На някои от тях може би на този ден не му е било до празници. Други е трябвало да пътуват, защото са имали някакъв ангажимент на 1 януари. Или са използвали по-спокойното пътуване в новогодишната нощ или е нямало с кого да празнуват и така, на път, са се чувствали по-добре…

– По колко часа пътувате?

– Различно. Ако има някаква авария, скъсана контактна мрежа, наводнение и други сме работили и по повече от 12 – 14 часа. Иначе с експрес “Чайка” например тръгваме в 15,55 часа и към 22 часа и нещо пристигаме в Бургас. Там имаме резервни стаи до гарата … И сутринта в 5,25 часа заминаваме обратно.

– Във влака сигурно се случват любопитни истории през деня. През нощта сигурно не е толкова интересно?

– Напротив.

– Какво се случва през нощта?

– Преди 10-12 дни в нощния влак за Бургас си говорихме с патрула на Транспортна полиция, с ревизора на влака и с дежурния ръководител, който пуска влака. Мисля, че ревизорът каза: не съм имал едно изпращане на този влак и да не е дошъл някой обран, някой който има проблем, някой който трябва да отиде до някъде, но нямал пари. С колеги коментираме същото – всяка вечер на този влак има някой изпаднал… Най-редовно излизат с номера – обраха ме. Няма пари, няма билет… Имаме си и редовни такива, които си ги знаем – пътуват си…

– Роми ли са?

– Не. Последния път, когато бях с този влак, дойде млада жена, но явно имаше психични здравословни проблеми. Изгонили я от къщи, не може да се прибере… искаше да пътува до Бургас. Такива “пътници” искат да използват влака да си пътуват на топло – особено сега, през зимата…

Снимки: авторката

– А лятото?

– Лятото имаме проблеми с младежите. До морето имат пари да си купят билет, но на връщане като ги свършат от пиене и купони и започват уговорките : “Ама лелче, батко, чичко, ама моля ви се…”

– Винаги ли има полицай от Транспортна полиция във влака?

– Пътува и с нощния, и с дневния влак.

– Опасно ли е да се пътува с нощния влак?

– То и през деня е опасно, не само през нощта. Защото нас не ни уведомяват, ако има избягали затворници, нито когато ги пускат. Преди години колеги от Мездра бяха хванали издирван затворник в пътнически влак. Аз съм попадала на хора, избягали от болница – със склероза, деменция. Не знаят къде отиват…
През лятото виждам човек със сърдечна операция, тръгнал за Монреал, тръгнал за Канада, отивал при не знам кой-си… Най-различни са случаите…

С влака пътуват двама кондуктори и един началник влак. В по-късите и не толкова натоварени влакове сме само двама – кондуктор и началник влак. Последния път във влака за Кардам, който тръгва в 21 часа от Горна Оряховица, един господин объркал влаковете. Минава покрай мен и не казва нищо. Питам го:”Вашият документ за пътуване?” Той продължава. Аз пак му казвам: Вие за къде отивате?” “Ти коя си за да ти кажа? Сега ще дръпна внезапната спирачка”, ми отвръща. Опитвам се да му обясня: “Как ще дръпнете внезапната спирачка, влакът се движи с 60-70 км в час. Това означава да направите нещо лошо…” Но той тръгва да отваря купето, за да дръпне спирачката. Малко се сдърпахме.

Снимки: авторката

Веднъж бях кондуктор в експреса, който тръгваше след обяд от Бургас за София. Началник влака, Емилия Илиева, с която бяхме в една бригада, ми казва по пътя: “Ели, нещо ще стане… Като ми се приспи без видима причина, нещо става.” Викам й: “Спокойно, почини си.” Тя заспа само за 2 минути и се случи. Тръгнахме от Пловдив. До Пазарджик експресът не спира никъде и аз реших да премина от единия вагон в другия. Миг след като стъпих от първия вагон във втория, влакът зад мен се скъса и остана по линията. Раздели се на две. Това е много опасно. Части от секундата, ако бях останала на мостчето между двата вагона, отдавна да ме няма. С времето, с годините, започваме да предусещаме нещата, които се случват. Дори с пътника – като го погледнеш, разбираш дали ще имаш проблем. Защото ставаш психолог. Идва познанието как да реагираш на човека срещу теб. Защото имам много случаи, най-различни…

– Разкажете за някой необичаен случай.

– Необичайните са всеки ден. Всеки божи ден! Аз и на пътниците го казвам. Особено младите са страшно неграмотни, което е трагедия.

– Как неграмотни?

– Не може един млад човек да не знае къде е изток, къде запад и накъде пътува. Накъде заминава влакът му. А въпроси какви ни задават…

– Какви?

– Много лошо мнение имат за нас, благодарение на писанията по вестниците. После започнахме да си говорим приятелски. Разбираме пътниците, че ни приемат като единствена връзка с нашите началници, директори, с БДЖ. Но се получава понякога разминаване и неразбиране. Аз обяснявам, че съм записала в анализа за пътуването забележката на пътниците за някаква неуредица. Обяснявам им ,че сме уведомили ръководството, но са ни отговорили, че няма резервни части, няма това, друго… Ние не сме виновни… “Защо не сте сложили още един вагон?” – питат. Аз ли планирам и осигурявам вагоните? Няма вагони, липсват вагони. Влаковете пътуват с по-малко от необходимите вагони в пикови дни като петък и неделя. Ето, утре съм с петъчния обеден влак в 13,30 часа… Той и през седмицата е пълен до Пловдив, защото е удобен. С бързия от Димитровград пристигат в 9 часа сутринта в София хора от Ихтиман, Костенец, Септември, Пазарджик, Пловдив. До 12,30 -13 часа си свършват работата и в 13,30 часа хващат влака и се прибират в къщи. Много е удобен, но е с малко вагони. Но казват ни – няма вагони…

– Как искат тогава железницата да си върне доброто старо име. Чест е било едно време да се работи в БДЖ – желязна дисциплина, ред?

– До 1989-1990 година е било така. Ние бяхме военизирани, имахме звание. До демокрацията ни плащаха добавка от 35 лева за звание. Махнаха я, после я върнаха – но по 3 стотинки.
От 90-а година досега се смениха няколко шефове на БДЖ. Всеки се пише, че много милее за железницата, че иска да оправи нещата. Но нищо не става… Не могат да се правят ремонти на гарите за стотици хиляди левове, а пътят да не се прави. Не може машините ни, вагоните ни да са над 30-годишни. Преди седмица се прибрах с нощния влак Солун-Букурещ – във вагоните беше топло, а в нашия международен спален вагон умрях от студ. Ами пътниците – имаше 11 души. Може ли на вагон, който излиза зад граница, да не работи парното. Как ще привлечеш пътник да пътува втори път с този влак?

Снимки: авторката

– Нали транспортният министър Петър Мутафчиев е ваш кадър, излязъл е от железницата?

– Аз да ви кажа колко се радвах, когато стана министър. Защото той пътуваше най-редовно с нас. И съм казвала и преди стане министър – това е единственият депутат, който се качва редовно на влака… Сега май спря да пътува с нас…

– Усещам огорчение в думите ви?

– Как няма да има огорчение като нас, кондуктори и началник влaкове толкова ни принизиха. Не може от четвърто място железницата да отиде на последно място по заплащане на труда. И текучеството е огромно.На хората просто не им се ходи на работа. Всички, които още сме в БДЖ, си обичаме работата. Но психическият тормоз е невероятен, а той е по-лош от физическия. 80% от колегите сме длъжници на банки. Отиваш на работа – качваш се на влака – обиди и проверки непрекъснато. Тези писания, че кондукторите едва ли не прибирали половината от приходите на железницата, такава обида ни нанесоха.

– Сега ще ви дадат лаптопи в крайградските влакове, за да издавате билети и да няма гратисчии…

– Събираха ни неотдавна началник влаковете от цяла България в Хисаря. Изсмяхме се като ни го съобщиха. Казахме – първо ще изхвърчим ние, после и компютъра. Нямат идея за какво става дума, какви хора пътуват с влаковете. Не може шефове да се хвалят, че се качили на влак от Перник за София и “изкарали” 22 лева, а ние сме изкарвали 5 лева. Само репликата “изкарали”, ни повториха два пъти. На третия път попитах: “Какво значи “изкарали”?” 5 лева се изкарват на друго място. На магистрала, околовръстно… Както в търговията няма ден с ден равен, така и при нас – влак с влак няма равен по приходи и пътници. Те слагат в сметката само нередовните пътници. Това железничарски, абонаментни карти, които хората масово си купуват, не броят. Искам един ден да дойдете в петък на влака от 12,30 часа и в един пътнически влак, в коридорите на който не може да се мине от хора.

– Трябва да се снима и да се покаже…

– Шефовете на БДЖ го знаят.

– Да го видят от Финансово министерство, министрите. За да дойдат пари, трябва отначало да вложиш пари и идеи. Никъде парите не идват от въздуха…

– Говорят ни за културно обслужване на пътника. Какво културно обслужване? На електричката сме по двама. Но, с извинение, до тоалетната да ви се наложи да отидете – по-добре да стискате. Защото е кошмар. Нищо не предлагаш на пътника и той те псува, той те обижда. Ама луда съм била. Не съм била добре… Минават ми десетки пред очите, до Пловдив влакът пълен. И при Септември питам едно момче: “Проверен ли бяхте?” “Ти добре ли си, ма? Ако си малоумна, ходи си.” “На мен ли ми го казвате, не ме обиждайте”, му казвам. А той пийнал си от Никулден и… А ако нещо им кажеш – веднага пускат жалба. И всички вярват на пътника. Ама че пътникът е на кило ракия…

– А нормални, усмихнати хора, които да ви оправят настроението, срещат ли се?

– Много малко, много рядко. И те отдалеч си личат. Само като ти подаде билета, като ти каже: “Заповядайте, благодаря, приятен ден… лек път.” Когато построиха НДК, някои се опасявали, че като пуснат народа в него – луксозната за ония времена мебел във фоайетата ще бъде повредена и срязана за нула време. Не се случи. Красотата, удобството възпитават по някакъв начин. Средата респектира. Но средата може да те накара и да се държиш безобразно… да рушиш. Всякакви хора има.
– Крадат ли във влака?

– Елкабелите… Продължават.

– Това не е ли опасно за движението на влака?

– Крадат кабелите за осветлението и за отоплението. Правят го хора, които знаят и разбират, може би железничари. Но не са машинисти, кондуктори и началник влак.

– От бедност ли го правят?

– Не, просто има хора, които все нещо трябва да приберат, откраднат или от депото, или от влака, от гарата… Най-големите нарушители и най-проклетите пътници във влаковете са железничарите.

– Най-проклетите пътници? Защо?

– Защото не може да се принизява трудът на кондукторите от шефовете и колегите им в железницата.Те викат: “Какво толкова правите, ходите и дупчите билети. Не е голяма работа.” Е, да, ама ти трябва да знаеш за какво става въпрос. Това не е трамвай – като спре токът или нещо се счупи да го вкарат в депото. Не може. Защото влакът е на 200-300-500 км от София или от гара, където има депо, ревизори или някой, който да поправи нещо. Принизиха професията. С основно образование вече може да се стане кондуктор… С това заплащане и с това отношение към труда на кондуктора никой няма да дойде повече.

В Бюрото “Пътническо обслужване София” персоналът е обновен изцяло. Млади образовани хора с по две висши, с магистратура от Транспортното училище, УНСС, Техническия университет. Твърдя, че и като визия хората се промениха към добро. Казвам на шефовете: “Миризливите кондуктори ли искате да върнете? Защо, не уважавате служителите си? С това отношение ще дойде ден, когато ще събирате кондуктори от улицата.” Трябва по някакъв начин да го стимулираш този човек. Никой не се е родил научен… и не може директорът да се обърне и да каже пред 100 човека: “Крадете, бе!” И после вестниците да напишат, че кондукторите взимали по 100 лева на курс. Какво значи това? Аз не съм бъркала на никой в джоба или в чантата да открадна нещо. Да знаете какви простотии въвеждат.

– Какви?

– Тетрадка. В нея всеки ден трябва да пиша: “Тръгвам с влак еди кой си номер с еди колко си джобни пари” и после трябва да впиша с колко се връщам. Унизително. Ами, че това е нарушаване на човешките ми права. Започнахме да се шегуваме и да записваме, че заминаваме с 2 000 евро… Щели да ни изволнят всичките – защото сме крадяли… Интересуват ги само приходи. Сигурност на движението, безопасност на движението. Нищо не ги интересува. Казвам на един от нашите контроли: “Шефе, някоя нощ някой началник ще се сдобие с инсулт.”
Хората избягаха от пътническите и крайградските влакове, които до преди година две бяха пълни. Сега пътуват празни. Защото не може от Драгоман, който е на 45 км от София, да дойдеш за час и половина. Само приходи искат, нищо друго не ги интересува. Те не знаят за какво става дума.

– Какво трябва да се направи, да се промени?

– Да слязат при железничарите и да ги чуят. Сигурно от 5-6 години се молим за едни актове. Както в градския транспорт да имам право на пътника без билет, който няма пари, да напиша акт. Отговарят ни, че било трудно да се въведат, защото трябвало да се съгласува с Министерството на финансите.

– Какво му е трудното? Как в градския транспорт може, а във влака не може?

– Актът да отива в данъчното, в общината, и като си плаща данъците нередовният пътник, да му удържат глобата. Процент да остане на общината, но останалата част да се върне в железницата. 6 години не искат да го направят.

– И няма спасение от гратисчиите?

– Няма, защото нямаме право на нищо. Казва ти, че няма пари и не можеш да направиш нищо. Нямаш право да го свалиш от влака дори…

– Не може да го свалите от влака?

– Не. Може само на гара, където има транспортна полиция. А такава има чак в Пловдив. Ами той пътува до там и аз трябва да го возя от София до Пловдив без документи, без пари, без билет. Качват се нашите контроли и санкционират мен…

Етикет: