Бюлетината е сила, но не единствената форма за гражданска позиция. Едното гласуване нищо не оправя
Снимка: РОЙТЕРСВ Иран – държава, която по нашите критерии е несвободна, хората протестираха, а ние тук седим на топличко пред телевизора и сме наясно, че политиците ни лъжат нагло.
„Гласувайте на инат“, ни призоваха тези дни изявени интелектуалци, сред които и известният с творчеството си Део. Но и без тази високохуманна загриженост публичното пространство е оглушено от подобни апели. „Гласувайте, гласувайте, гласувайте…“, пропагандира какофонията и агресивно морализаторства, че вотът е най-висша гражданска ценност и отказът от него е безотговорна демократична разсипия.
Долните редове не са призив да не се гласува
Те са опит да се повдигне въпросът дали негласуващите българи извършват престъпление срещу България и демокрацията. Защото в подтекста на апелите се крият и такива обвинения. „Ами така става, когато хората не гласуват…“, „Негласуващите дадоха властта на ДПС“, „Защо не гласувахте бе, нали заради вас навремето скачахме по площадите“, обичат да казват след вота политици, интелектуалци и други морални прокурори, обединени в разочарованието от недостига на любимите бюлетини.
Двигателят на демокрацията, безспорно, са бюлетините. Както казва Ахмед Доган – „Урната дава, но и взема власт“. Но кой извършва престъпление срещу обществото? Гласът, който не попада в урната, или този, който отива при поредната еднодневка, прочула се в модно риалити? Гъбарят ли изкривява демокрацията, или неграмотният циганин и платеният застъпник? А не е ли зомбираният, нечетящ и непомнещ българин, който, нека признаем, си го има в големи популации и пред урните, и в живота?
Обикновено се казва, че високата избирателна активност е лек срещу купения, манипулирания, етническия и всякакъв друг недемократичен вот. Математически е така, но на практика е химера. Просто защото урната не може да се напълни. След като живеем по стандартите на демокрацията, е редно да отчитаме и жилото й. Винаги и навсякъде, за разлика от тоталитарните режими,
демокрацията „жили“
с неголяма избирателна активност. В България тя е около средната. Традиционно гласуват около 50% от избирателите, 30-40% от тях са етнически българи. Това е една нормална за свободните общества избирателна активност. Да търсим чрез нейното увеличаване решение на изконните проблеми, е все едно на болния човек да предпишем жива вода. Ако говорим конкретно за ДПС, то кой я уреди в тройната коалиция? Вотът ли? И 10 депутати да имаше Доган, те щяха да са част от мнозинството, защото Първанов бе капарирал мястото им доста преди изборите.
Проблемът не е в математиката. Все повече не и в апатията. Страшно много българи искат да гласуват, но със свещ не могат да открият за кого. Тъй силно прокламираният избор на „по-малкото зло“ в повечето случаи е в услуга на една и съща олигархия, хитро залагаща стръв с различни политически проекти. Много хора знаят това, но гласуват, „за да изпълнят гражданския си дълг“. Но граждански ли е този дълг? Не се ли иска от нас да сме граждани веднъж на 4 години, а през останалото време бездушно да търпим селски изпълнения на гърба на държавата?
В България всекидневно се случват безобразия, изискващи бурна гражданска реакция – властта краде милиони от бюджета и ЕС, съдът е сляпо корумпиран дори за елементарната битова престъпност, здравният геноцид помита и млади хора… Опозицията вкарва в листите откровени престъпници и презарежда незабравеното старо. Но няма политик или интелектуалец, който да се погнуси от това ежедневие и да призове хората да отстояват активно демократичните си права, които не се изчерпват само с бюлетината.
Кой повежда хората да протестират?
Кой им помага, кой смее да разтърси клона от основи…? Никой. Няма граждански лидери, но май няма и кой знае колко мераклии да ги последват. „Гражданското общество“ обикновено си трае, търпи, свело е глава и в един хубав момент през 4 години се събужда „да упражнява дълга си“. Какъв дълг си изпълнил, човеко, след като дори и в Иран хората протестират срещу лъжата, а тук те лъжат перманентно, нагло, а ти стоиш на топличко пред телевизора?
Изключение правят стотина млади зелени и още няколко социални групи, протестиращи периодично за пари. Засега те са малцинство и едва лекичко разкрасяват общата сива картинка. Бюлетината е най-важното демократично право, но не единствено. Когато само тя е „средство за натиск“, демокрацията е неефективна, най-много да измие съвестта за пасивността, проявявана през останалото време. Хайде на бас, че България ще просперира не след като 95% от българите гласуват през 4 години, а след като поне половината от тях излизат на площадите четири пъти в годината. Да се обвиняват негласуващите при всеобщата гражданска заспалост е просто намиране на виновник.
В България все още няма задълбочено изследване, което да провери причините за отказа от вот. Обикновено се констатират проценти, а после
негласуващите биват заклеймявани
Със сигурност сред тях има безотговорни хора, тъй както има и отговорни червени и сини другари, които и магаре да издигне любимата им партия, ще го подкрепят мажоритарно и пропорционално. Но в огромната си част отказът от вот е осъзнат протест. Да, той може да е неефективен, може би по-добре тези хора да пускат невалидна бюлетина, но това все пак е протест. И със сигурност е много по-гражданска реакция от гласоподаването, основано на някои от следните мотиви: „Ще гласувам за голяма партия, че да не ми се изгуби гласът“, „Бе и тия са зле, ама поне не са били на власт“, „А, и ония са зле, накрадоха се, затуй вече няма да го правят“.
Едва ли някой знае точната рецепта как да стане така, че болежките на българската демокрация да намалеят. Току-тъй на сергията няма как да се появят нови политици, това със сигурност ще стане след граждански натиск. Но като че ли проблемът не е в количеството на бюлетините, а в качеството им. Месиите, все пак, не ги качват на власт негласуващите. А морализаторите, които се смятат за граждански активни и имат тежест в обществото, вместо кампанийно да произвеждат призиви за гласуване, би следвало постоянно да просвещават хората в правата и възможностите, които им дава демокрацията. И сами да бъдат за пример. Едното гласуване нищо не оправя. Бюлетината е сила, може би и задължение, но още по-голяма сила са митингът, стачката, подписката и въобще всяка законна активност, която ще държи елита нащрек не само по време на избори.
