Призраците – реалност или мит?

13
Добави коментар
loriena
loriena

Дали наистина съществуват призраци? И ако е така, какво са те?

През април 1995 г. военният мотоциклетист Дейви ван Йярсвелд се движи по напълно пустото шосе номер 17 в окръга Ориндж (Ню Джърси). Внезапно в аварийното платно се показала млада дама, облечена очевидно не според сезона. Дейвид й предложил да я закара до следващия пункт и момичето с радост се настанило на седалката зад него. След известно време шофьорът се обърнал и видял, че задната седалка е празна. Уплашил се да не би девойката да е изпаднала по време на пътя, но коланът й бил все още пристегнат.

Андре Коетц, на същата дата минава по това шосе и изведнъж усеща, че не е сам на мотора. „Усетих – казва той, – че някой, който седи зад мен, ме прегръща през кръста. После ме чукна по каската и се разкикоти. От страх вдигнах скоростта до над 160 км в час. Изведнъж момичето – защото съм сигурен, че ставаше дума за девойка, изчезна.“

Когато разказът на Коетц е публикуван в местния вестник, се намират още седем шофьори, които са „возили“ въпросната дама. Те я описват по един и същи начин, а денят и часът, в който са я качили на стоп, съвпадат. По правило тя ги е придружавала в разстояние на 7-10 км, а после внезапно изчезвала.

Множеството публикации в печата предизвикват писмото на 50-годишния Алекс Хант, който разказва, че на 12 април 1968 г. той и годеницата му Марией Ру пътували с мотоциклет по същото шосе. Влюбените се шегували, смеели си и водачът от разсеяност загубил управлението. Момичето загинало на място. Хант разпознал любимата си в разказите на многобройните жертви, срещали се с призрака й.

Действителни събития, които нямат научно обяснение има по цял свят.

В Китай, по пътя Туен Мун в Хонг Конг има скок на смъртните случаи, защото „призраци изскачат по средата на пътя”. Шофьорите се опитват да избегнат привиденията като отклоняват колата от пътя и катастрофират. Стотици хора твърдят, че тази магистрала е обсебена от духове и много казват, че напълно са загубили контрол над автомобилите си.

Най-обсебената от духове сграда в Шотландия е приютът „Мери Кинг“ в Единбург. Построен е през17-ти век и е подслонил стотици хора по време на чумата през 1645 г., когато са били под карантина. Гласове, кучета и дама в черно са често срещани там.

В Англия откриваме случай с доказателства, които не бива да бъдат пренебрегвани. Главното криминално съдилище на Лондон, има неканен гост по време на важни дела. Съдии, заседатели и полицаи свидетелстват, че са виждали странното привидение.

Всъщност, какво представлява призракът?

Някои го наричат тяло фантом – призрак, който според теософската терминология съдържа в себе си етерно, астрално, ментално и причинно тяло. Фантомът не ходел, а се плъзгал и можел да минава през стени. Същността на човека: усещането, чувството, мисълта и волята се съдържали във фантома, а не в неговото физическо тяло. Те не говорели, защото за това са нужни физически органи.

Призраците обикновено не оставят следа от съществуването си в реалния свят. По време на странстванията си те са нематериални – нямат мирис и с малки изключения, не могат да местят предмети. Дори и образа и звуците, които призраците издават, изглеждат като илюзия или халюцинация. Присъствието им може да бъде открито по нежното преместване на въздуха, когато минават наблизо. Някои хора могат да усещат духовете на психическо ниво. Понякога призракът може да бъде видян от някой хора от една група, но не и от другите.

Скептиците дават няколко различни обяснения за така наречените призраци, които хората виждат. Например, учените Лорд и Ричард Уайзмън обясняват, че звуковите вълни с честота под 20 херца обикновено не могат да бъдат чути, но могат да причинят усещането за чуждо присъствие или нервност и страх. Отравяне с въглероден моноксид също се посочва като причина за появата „къщи на духовете” още от 1921 г., защото може да предизвика халюцинации, гадене и чувство на страх.

Има и диагноза, парейдолия, която обозначава състояние, в което виждаме човешки лица или тела в произволни предмети или форми. Това е нещо като да виждаш каквото се надяваш да видиш.

Дали съществуват или не, това всеки сам може да прецени, факт, обаче, е наличието на необясними човешки фигури, чийто действия нямат научно обяснение.

13.08.2009/Блага Димитрова