Призивите към
Централната банка и правителството да се намесят в лихвената
политика на банките и за активна лихвена политика са
несъвместими с основните принципи на функциониране на валутния
борд, заяви управителят на БНБ Иван Искров.
Той каза това по повод доклада „Световната
финансово-икономическа криза и България“, изготвен за
президента. Искров коментира темата по време на представянето на
доклада днес.
Това е неприемливо и необосновано в контекста на пазарните и
силно конкурентни условия, в които функционира българската
банкова система, каза управителят на БНБ.
Той коментира, че едно
от добрите заключения в доклада е, че всички автори са
поддръжници на валутния борд.
В момента, в който имаме на практика дефлация от началото на
годината, не бихме могли да се радваме на високи лихвени
проценти, заяви Искров.
Той добави, че трябва да се знае кое е
желаното и кое е възможното. Спор по целите нямаме, а по начина
на постигането им, добави Искров.
Според него не се анализира
какво става „в тези около нас“. Не може в България да има 4% лихви, каквито искания се чуват, при положение, че в
Румъния лихва под 15% няма, в Унгария е над 18%, а
в Полша – над 8-9%, което е съотносимо с нашите лихви,
посочи управителят на БНБ.
Говори се за одържавяване на банки, но това го приемаме като
провокация, защото не може в момент, в който имаме
възстановяване на доверието и връщане на парите в банковата
система, стабилизиране на лихвените проценти, да става дума за
такова действие, коментира Искров.
По думите му няма такава
банка, която да има необходимост от това.
Иван Искров препоръча на правителството да се пази много от
свръх реагиране, от прекален активизъм.
В някои страни се
наляха пари и те потънаха в икономиката като вода в пясък,
коментира Искров. Според него трябва да се отчитат особеностите
на българската икономика, която е малка и много отворена.
Според Искров критиките в доклада към БНБ, правителството и
банковата система са необосновани. По думите му
частта за
банковата система е най-слабата в доклада
и е дори провокативна
на моменти. Той допълни, че има незнание в някои части на
доклада по функциите, отговорностите, законите в страната, които
възлагат задачите на БНБ.
Иван Искров посочи, че твърденията в доклада, че БНБ е била
безучастен свидетел на събитията, че е подценила финансовата
криза и нейното отражение върху българската икономика, са
погрешни и фундаментално некоректни.
Централната банка беше
институцията, която не е изпускала нито за минута развитието в
банковия сектор и в макроикономиката на страната, каза Искров.
Той отбеляза, че БНБ навреме е реагирала със ставката на
минималните задължителни резерви, когато междубанковият пазар е
бил близо до „експлодиране“, реагирала е навреме, когато е
забелязано, че краткосрочните лихви биха могли да създадат
определени внушения в обществото. Искров отбеляза, че въпреки натиска от европейските
институции,
БНБ е запазила високите капиталови изисквания
и в
момента България е единствената страна в ЕС, която има минимални
изисквания за капиталова адекватност от 12%.
Българската банкова система е с изключително висока степен
на капитализация, посочи Искров.
Той добави, че БНБ не е
престанала да изисква от банките да поддържат по всяко време
минимални съотношения за ликвидност.
Осигурява се консервативна оценка на кредитния риск и
обезпечаването за кредита, обясни Искров.
