Public Republic

Public Republic

Димитър Ангелов

Снимка: Fábio Pires & Tiago Miranda

Докато препрочитах едно есе, озаглавено “Още веднъж за необходимостта да бъдем любезни с бебетата в обществения транспорт”, някакъв неприятно ентусиазран глас отново ме разсея: - Когато пораснеш ще станеш учен, нали? - Да… – потвърди то с тази толкова наивна сричка. - И ще създадеш нова теория за елементарните частици? - Да – каза то щастливо и усмихнато, както е естествено и обичайно при връчване на нобеловата награда.

- Откъде знае едно бебе какво е наука? – намесих се аз, защото все пак автобусът е публично място. - Той не знае, но иска. А когато човек иска, няма значение дали разбира, знае или не знае. - А откъде знаете, че той, всъщност още не е “той”, а едно бебе, как то знае, че иска? - Той иска всичко, което не знае, нито познава. Сега е време да иска каквото и да било с радост в сърцето си, непознаващо тревогата и всички онези безименни, но постоянно присъстващи неща. - Вие...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност