Public Republic

Public Republic

Боян Биолчев

Снимка: Dan Queiroz

Никога не съм придавал значение на вещите.

И те никога не са ме обичали, защото ги губя безметежно.

Ако навреме се приучиш да не съжаляваш за изчезналия предмет, ще ти бъде по-лесно, когато усетиш как постепенно и на парче губиш себе си в тоя монотонен път към нищото, наречен от лековерните хора живот и опазван като вещ, която трябва да се съхрани вечно.

Но за едно изгубено нещо винаги съм изпитвал жал и угризения на съвестта. Родовият пръстен. Загубих го в омарата на студентските години, когато пресичах всеки септември и всеки юни Европа от юг на север и обратно. Вагоните бяха окадени от цигари и омърляни от ядене на коляно, а ние, цялата група, скупчена в купето, приличахме на скитници в подвижен приют.

Водата в тоалетните свършваше още в началото и по тази причина изтривахме мазните си от сухоежбини ръце с местни захвърлени вестници, които политаха през прозореца като смачкани бюлетини за един...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност