Иво Инджев
Сделката между България и Русия за „Южен поток“ представлява рязък завой в енергийната политика на българското дясноцентристко правителство, коментира пред Дойче веле в четвъртък анализаторът на американската фирма „Рубини глобал економикс“ Йелена Вукотич.
Колко много бъркотия в понятията има само в тези няколко реда! Да оставим настрана определението “дясноцентристко” за правителството, което по-осведомените и по-близки до действителността издания в Европа наричат “популистко”. Но какво да кажем за “рязък завой” в една политика, която не просто криволичи, а се върти в кръг и ту се връща на изходна позиция, тук пък друго нещо.
На кръгово движение, предопределено да е такова поради центростремителната сила на неотразимата привлекателност на руския натиск, не може да има завой. Завоят тук е постоянното състояние на това обикаляне около основния проблем: българската енергийна независимост.
С подписването за “Южен поток” на 17 юли, подсладено като за пред публиката с твърдения за възможно намаляване цената на руския газ, просто бяха разсеяни съмненията за податливостта пред въпросния руски натиск. Целта на увъртанията досега явно е била да се отрече, че сами се натискаме да се обвързваме още повече.
Нарекоха споразумението “пътна карта”. Скромничат. Много повече му приляга “Путь Путина”. Така озаглави руската телевизионна “Програма время” първото изявление на Дмитрий Медведев като кандидат президент (посочен от Путин). На среща с обществеността в Нижни Новгород, където той обяви кандидатурата си на 28 февруари 2008 г. Медведев, използва тъкмо този каламбур, който май не се нуждае от превод:
“Если мне будет доверено управление государством, я обязываюсь продолжить путь, который доказал свою эффективность, путь президента Путина”.
Виж още текстове в блога на Иво Инджев
