Пътуване до Париж и Дисниленд

41
Добави коментар
stojtscho
stojtscho

авг

26

2009

Хайде, джанъм, не ми казвайте, че не искате да отидете до Дисниленд — всички имаме детски мечти и това, че вие днес не харесвате модели на желeзници вече или не се вдъхновявате от принца и Спящата красавица, то имайте пред вид, че край вас има деца, които го правят. Изпълнете техните мечти, ако не ви стига куража да изпълните своите.

Та днес ще посетим Дисниленд край Париж:-) Приятно четене:

Пътуване до Париж и Дисниленд

част първа

Дисниленд, Париж

Европа все повече се вмикимаусява

От доста време бях обещал на децата да ги заведа в Дисниленд. Това е една разширена версия на воденето в „Макдоналдс“: същата американска култура но в много по-големи количества. Използвахме случая да разгледаме и Париж (за това във втората част).

Изрично държах да не пътуваме с „Балкан“ (след грубото отношение на стюардесите при полета ми до Лондон). Така че единствената алтернатива без междинни кацания остана Air France. Не бях летял с тях от 2—3 години и останах приятно изненадан от обслужването на отиване: закуската беше много добре подбрана (за разлика от сандвичите на Луфтханза). сега ако и самолета не беше от времето на генерал де Гол..

Както и да е: стигнахме.

едно голямо, мръсно, зле организирано и пренаселено летище. Купихме си билети за единствената автобусна компания която извозваше хора до Дисниленд и се оказа че трябва да чакаме около 40 мин (с децата и багажа) рейсчето което ни закара до мястото от където трябваше да си хванем рейса за Дисниленд. А там каква опашка имаше: не е истина. Оказа се че „западняците“ се ръгат и пререждат като магарета на водопой и след първоначалния културен шок рефлексите ми от стола в МГ-то ми влязоха в добра употреба. Рейсовете не бяха лоши и малкия дори успя да поспи в тях докато стигнем.

В Дисниленд

ни очакваше друга изненада: хотела който си бяхме харесали (Dream Castle на Vienna International) се оказа извън спирките на автобуса от летището. Трябваше да отидем до последната спирка (гарата на Дисниленд) и от там да хванем (розовия!) јвтобус № 54 за нашия (и няколко други) хотела.

Замъка на Пепеляшка. Запазена марка.

Целият парк (който е горе-долу кръгъл) е опасан от едно шосе и на него са наредени хотелите: някои отвътре на шосето (т. н. Disney Hotels) и някои отвън (т. н. Disney Affiliated Hotels). Единственото изключение е Disneyland Hotel, който е разположен на входа на самия парк. Но там цените са сигурно като в 4 сезона в Ню Йорк (поне за нашего брата от източния блок де). Всички хотели са строени и се управляват като типични американски хотели (нищо че примерно нашия беше собственост на австрийска хотелска верига). Американските хотели са много различни от тези в Европа: има мноооого място, в и извън стаите; таваните са високи; стаите големи; леглата големи и отдалечени от стените; закуската е нещо което не се подразбира и винаги има отделна цена и т. н.

Специално нашия хотел освен нормалното двойно легло имаше и спарка за децата (със завеса и отделна лампичка за всяко легло). Това спечели децата за каузата на хотела и те прекараха много време криейки се в своите си „стаички“.

Освен това нашия хотел имаше перфектния заден двор: много добре поддържани ливади за децата да бягат на воля, люлки и катерушки, езерце с алея за бягане около него… абе въобще: селска идилия на макс.

След като се настанихме в хотела (и ни връчиха билетите за Дисниленд на рецепцията: браво на „Астрал Холидейс“ за организацията) решихме да не пропускаме първия следобед в Дисниленд (пък и да хапнем нещо защото се оказа че в хотела обяд не се предлага). Качихме се обратно на розовия автобус (който идваше на всеки 10-на минути) и отидохме обратно на гарата на Дисниленд.

Там един до друг се намират 3 портала : на Disneyland park, Disney Studios Park и Disney Village.

Първото нещо, което се виждаше от

Disney Village

беше ресторанта на Planet Hollywood и ние като истински почитатели на киното решихме да обядваме в него. Аз бях виждал и други ресторанти от веригата, но само си бях купувал сувенири от задължителното магазинче във фоайето. Вътре имаше бъргъри и млечен шейк за по 30-на евро на калпак. И не бяха много пресни май (сви ме стомаха след 1—2 часа, а аз съм като лакмус за не-пресни храни). Ето защо не им върви бизнеса на актьорите. Сега беше ред на Disneyland Park.

След провека дали не носим бомба в чантичката с фотоапарата (за страха на западния свят от бомби мога много да говоря. само ще кажа че и шеруудския шериф се е страхувал от предрешени атентатори защото е крадял от бедните. а за всеки шеруудски шериф се намира по един Робин Худ) ни пуснаха да си покажем билетите на симпатичните наследници на жителите на френските колонии на входа.

Атракции в Дисниленд

Атракциите в парка

са разделени горе-долу на 4 зони (разположени в кръг около замъка и опасани както се оказа после от едно влакче което спира на 4 гари):

Fantasy Land. атракциите са основно по приказки: като примерно Аладин или Алиса.
Adventure Land. Тук имаше пирати, пещери и т. н. неща от примерно „Караибски пирати“.
Frontier Land. Това са неща от „Дивия Запад“: кораб по Мисисипи, влакче украсено като миньорско, каубойско ранчо..
Discovery Land. Тази част е посветена на науката. Тук имаше примерно атракции посветени на капитан Немо (нали Жул Верн е французин).

Всички атракции са без допълнително заплащане. И са организирани по един и същи начин: на входа има електронна табела колко минути се чака. След това има оградени с въженца преконфигурируеми коридори за опашката. А на края има разпределители които пускат хората на групи които атракцията може да поеме. След като „станеш“ има отделен път за изхода. Невъзпитаните поданници на нейно величество Елизабет Втора бяха намерили цаката и на този железен ред: прескачаха части от лабиринта ако не ги гледат и т. н. Но като цяло нямаше нищо общо с блъсканиците в СофияЛенд примерно.

Освен този ред с чакането имаше и друг номер: понеже билетите имат магнитна лента можеше да се „запишеш“ за определена атракция. На таблото има час кога да дойдеш, ако се запишеш сега, и когато дойдеш в този час, влизаш без да чакаш.

Mainstreet USA

От входа до замъка се стига по „Mainstreet USA“:

шопинг аркада със всевъзможни сувенири оформена като главната улица на малко американско градче.

Сега да ви вметна

няколко думи за храната в Дисниленд

(и хотелите). Навсякъде е на „менюта“ и хич не е евтина: видях от 15 до 50 евро на калпак. Има и „детски“ менюта, които са по-евтини, но са миниатюрни.

Менюто е или фиксирано или е на „бюфет“ (така популярните у нас преди време ресторанти на самообслужване). Единственото изключение са лавките за хотдог. Но колко хотдог може да изяде човек?!

Затова много хора си носеха сандвичи и си ги ядяха по градинките (или в някое закътано местенце в парковете). Имаше и ексцесии: видях група от 10 японеца да се върти с чинии около мама японка която беше наотворила едни похлупаци с ориз, водорасли и риба и сипваше на челядта… направо на алеята.

Чак последния ден видяхме от къде са си купували сандвичите: оказа се, че вътре в гарата имаше супермаркет. Явно американските капиталисти нямат власт над френската държавна бюрокрация и не са успели да накарат ЖП-то да не отваря супермаркет в гарата.

В последния ден отделихме в

Disney Studios Park

Там атракциите бяха повече под формата на киносалони: влизаш, слушаш лекция и гледаш нещо на кино. Да ви напомня (поне на по възрастните де) едно предаване по Първа Програма преди време?
Освен този тип атракции имаше и други: примерно възстановка на каютата на руския космически кораб от филма „Армагедон“. На малката особенно й хареса една зала, където художници учеха децата как да рисуват героите на Дисни. Като цяло обаче Disney Studios Park е за по-големи „деца“.

Отделихме на Дисниленд комплекса 3 дена. Имахме платени билети за 4, но не ги използвахме. Според мен 3 дена са напълно достатъчни. Дори започна леко да ни писва на края на третия ден.
Така че с нетърпение чакахме деня в който бяхме планирали да се преместим в Париж. Това се оказа много лесно. Имаше два варианта: бусче което да ни закара директно до хотела или градската железница (RER). оказа се градската железница спира на 250 метра от хотела ни в Париж и затова се натоварихме на розовия автобус от хотела до гарата за последен път със все багаж.

Там се оказа че има две гари в едно: на междуградската железница и на градската. Но го разбрах след като изчаках на една опашка 30-на минути. Така че внимавайте!

Като цяло впечатлението ми от Дисниленд е смесено.

Наистина успява да те накара да се почувстваш дете и да се отпуснеш. Но аз не съм голям фен на американската „култура“ като цяло а и цялата организация на скъпа скотобойна в която гледат масимално бързо и организирано да ти вземат парите и да те махнат не ми допадна особенно. Сигурно е много гот да си дете и да те „заведат“ там. Просто този който „води“ трябва да се приготви да стисне зъби от време на време.

Много спорихме с Веселка защо няма повече българи (или други източноевропейци) в този парк. Но като цяло хората от България които могат да си позволят сумата предпочитат да я дадат на други места, където за много по-малко пари могат да получат повече (според тях) стойност. Малко са българите (и източноевропейците като цяло) които смятат че този парк си струва крака и ръката който (според техните средни доходи) трябва да платят тук.
На мен ми хареса (защото е различно) и децата мгого го харесаха, но не бих се върнал пак.

Продължението:

Автор: Жоро Кодинов

Снимки: авторът

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Tags: Disney Studios Park, Disney Village, Disneyland park, Mainstreet USA, атракции, Дисниленд, Париж, Франция