Ден на велосипеда
На 19 април 1943 г. швейцарският химик Алберт Хофман преднамерено използва синтезирания от него наркотик ЛСД. Три дни по-рано Хофман инжектира незначително количество от ЛСД във „възглавничките“ на пръстите си.На 19 април Хофман умишлено приема 250 μг ЛСД. Опасявайки се, че е заболял той тръгва от лабораторията към дома си с велосипед. По пътя Хофман усеща действието на наркотика.На 22 април с.г. той описва експеримента и възприятията си, които бележки по-късно помества в книгата си „ЛСД – моето трудно дете“ (на английски: LSD: My Problem Child). Паметната дата е обявена за „Ден на велосипеда“ през 1985 г. от професор Томас Робъртс от Университета в Северен Илинойс, САЩ, който отбелязва датата с купон в дома си. Седем години по-късно той изпраща покана за празника на свои приятели и колеги и така слага началото на ежегодното му отбелязване. Събития от датата 548 г. — Тържествено е осветена базиликата Сан Витале в Равена от 27-мия епископ на Равена Максимиан Равенски. 1332 г. — Състои се сватбата на Стефан Душан и Елена Българска. 1346 г. — Полският крал Кажимеж III Велики дава на Бидгошч статут на град. 1587 г. — Английският адмирал Френсис Дрейк потапя испанската флота в пристанището на Кадис. 1592 г. — Основан е аржентинският град Сан Салвадор де Хухуй. 1770 г. — В църквата св. Августин във Виена е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. На церемонията Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция”. 1774 г. — Състои се премиерата на операта от Кристоф Глук „Ифигения в Авлида“. 1775 г. — Започва Американската война за независимост. 1783 г. — Екатерина II издава манифест за присъединяване на Крим и Кубанска област към Русия. 1805 г. — Френският тъкач на коприна Жозеф Мари Жакар изобретява жакарда. 1810 г. — С народно въстание в Каракас започва войната за независимост на Венецуела от Испания. 1839 г. — С Договора от Лондон е създадено независимо от Нидерландия кралство Белгия. 1850 г. — Великобритания и САЩ подписват договор за съвместно строителство на Панамския канал. 1851 г. — Създаден е окръг Фултън в щата Пенсилвания, САЩ. 1898 г. — Създадена е минна част към Черноморския флот във Варна. 1903 г. — В Кишинев започва един от най-кървавите в Русия погроми над евреи. 1904 г. — По-голямата част от Торонто в Онтарио, Канада е опустошена от пожар. 1906 г. — Нобеловият лауреат Пиер Кюри загива нелепо, попадайки в конски впряг при пресичане на улицата. 1919 г. — Американецът Лесли Ървин извършва успешно първия скок с парашут от самолет. 1919 г. — Полската армия освобождава Вилнюс от болшевишка власт. 1925 г. — Основан е чилийският футболен отбор от Сантяго Коло Коло. 1928 г. — От печат излиза последният (125-ти) том от първото издание на Оксфордски английски речник. 1941 г. — Открит е астероидът 3892 Дежьо от финландския астроном Лиси Отема в Турку. 1941 г. — Втората световна война: Участие на България във Втората световна война: В съответствие с ангажиментите си към Страните от Оста българската армия окупира Вардарска Македония, а на 20 април – Беломорска Тракия, което се възприема за национално обединение. 1943 г. — Втората световна война: Нацистки войски влизат във Варшавското гето, за да претърсят останалите евреи, което разпалва първото масово въстание в Полша срещу нациската окупация по време на Холокоста. 1943 г. — Швейцарският химик Алберт Хофман за първи път умишлено приема синтезирания от него наркотик ЛСД и усеща неговото действие като се прибира у дома с велосипед; денят става популярен като Ден на велосипеда. 1944 г. — Случайно е открита Казанлъшката гробница под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. 1947 г. — Партията Индийски национален конгрес склонява страната да бъде разделена на Индия и Пакистан. 1956 г. — Актрисата Грейс Кели се омъжва за Рение III, принц на Монако. 1961 г. — Операцията в Залива на прасетата в Куба приключва с успех за защитниците. 1970 г. — Произведен е първият автомобил ВАЗ 2101. 1971 г. — СССР изстрелва Салют-1, първата създадена от човек космическа станция. 1971 г. — Сиера Леоне е обявена за република. 1975 г. — Кината става официалната валута и разплащателно средство в Папуа-Нова Гвинея и заменя австралийския долар. 1976 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм Апостолите. 1980 г. — Пусната е на вода ударната подводница от клас „Лос Анджелис“ Бостън. 1984 г. — Австралия приема нов национален химн. 1995 г. — Атентат в Оклахома Сити: В Оклахома Сити е извършен първият мащабен терористичен акт в САЩ, при който загиват 168 души. 1999 г. — Германският Бундестаг възвръща седалището си в Берлин. 2003 г. — Състои се премиерата на японския филм Дете на луната. 2005 г. — Йозеф Рацингер е избран за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав. 2007 г. — Състои се премиерата на Симфония № 5 „Lux Aeterna“ от българския композитор Васил Казанджиев. 2007 г. — Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести в църквата „Свети Четиридесет мъченици“ във Велико Търново.Родени 1665 г. — Жак Лелонг, френски библиограф († 1721 г.) 1686 г. — Василий Татишчев, руски държавник († 1750 г.) 1721 г. — Роджър Шърман, американски юрист († 1793 г.) 1772 г. — Давид Рикардо, английски икономист († 1823 г.) 1776 г. — Василий Головнин, руски мореплавател († 1831 г.) 1793 г. — Фердинад I, император на Австрия († 1875 г.) 1795 г. — Кристиан Готфрид Еренберг, германски естествоизпитател († 1876 г.) 1796 г. — Франц Антон фон Герстнер, австрийски инженер († 1840 г.) 1801 г. — Густав Фехнер, германски психолог († 1887 г.) 1832 г. — Лукреция Гарфийлд, първа дама на САЩ († 1918 г.) 1832 г. — Хосе Ечегарай, испански поет, Нобелов лауреат през 1904 г. († 1916 г.) 1834 г. — Григорий Мясоедов, руски художник († 1911 г.) 1846 г. — Луис Хорхе Фонтана, аржентински топограф († 1920 г.) 1847 г. — Фердинанд Фелнер, австрийски архитект († 1916 г.) 1848 г. — Всеволод Милер, руски езиковед († 1913 г.) 1857 г. — Василий Богородицки , руски лингвист († 1941 г.) 1863 г. — Цветан Радославов, български интелектуалец († 1931 г.) 1874 г. — Ернст Рудин, швейцарски психолог († 1952 г.) 1877 г. — Оле Евинруде, норвежки изобретател († 1934 г.) 1881 г. — Валентин Волков, руски художник († 1964 г.) 1882 г. — Жетулиу Варгас, бразилски политик († 1954 г.) 1883 г. — Рихард Едлер Мизес, австрийски математик († 1953 г.) 1886 г. — Хироши Ошима, японски дипломат († 1975 г.) 1889 г. — Ото Тиерак, немски политик († 1946 г.) 1891 г. — Рикардо Бакели, италиански писател († 1985 г.) 1892 г. — Георгий Адамович, руски поет († 1972 г.) 1892 г. — Жермен Тайфер, френски композитор († 1983 г.) 1894 г. — Елизабет Дилинг, американска писателка († 1966 г.) 1897 г. — Жироемон Кимура, японски дълголетник 1897 г. — Констанс Талмадж, американска актриса († 1973 г.) 1899 г. — Джордж Обриен, американски артист(† 1985 г.) 1900 г. — Александър Птушко, руски режисьор († 1973 г.) 1900 г. — Ричард Хюз, английски писател († 1976 г.) 1902 г. — Вениамин Каверин, руски писател († 1989 г.) 1903 г. — Елиът Нес, американски финансист († 1957 г.) 1904 г. — Георги Димитров, български композитор († 1979 г.) 1905 г. — Джим Молисън, шотландски пилот († 1959 г.) 1905 г. — Карл Алфред Майер, швейцарски психиатър († 1995 г.) 1907 г. — Афрасияб Бадалбейли, азербайджански композитор († 1976 г.) 1909 г. — Борис Блинов, руски артист († 1943 г.) 1911 г. — Георги Марков, руски писател († 1991 г.) 1912 г. — Глен Сиборг, американски химик, Нобелов лауреат през 1951 г. († 1999 г.) 1922 г. — Ерих Хартман, немски офицер († 1993 г.) 1922 г. — Куно Кльоцер, германски футболист 1924 г. — Вернер Колмайер, германски футболист († 1974 г.) 1925 г. — Хю О’Браян, американски артист 1928 г. — Алексис Корнер, английски музикант († 1984 г.) 1931 г. — Андрей Ершов, руски програмист († 1988 г.) 1933 г. — Джейн Мансфийлд, американска актриса († 1967 г.) 1933 г. — Любен Диманов, български художник 1934 г. — Жан Циглер, швейцарски политик 1936 г. — Вилфрид Мартенс, министър-председател на Белгия († 2013 г.) 1937 г. — Хосе Естрада, президент на Филипините 1940 г. — Кърт Ахренс дж., германски автомобилен състезател 1941 г. — Виталий Игнатенко, генералния директор на ИТАР-ТАСС 1942 г. — Алан Прайс, клавирист на група Animals 1943 г. — Лоренсо Санс, испански бизнесмен 1944 г. — Джеймс Хекман, американски икономист, Нобелов лауреат през 2000 г. 1946 г. — Тим Къри, британски актьор 1948 г. — Мая Драгоманска, българска актриса 1949 г. — Неждет Моллов, български политик 1951 г. — Бари Браун, американски актьор († 1978 г.) 1954 г. — Тревър Франсис, английски футболист 1955 г. — Сергей Рудницки, руски композитор 1956 г. — Волен Сидеров, български политик 1957 г. — Африка Бамбаата, американски диджей 1957 г. — Мукеш Амбани, индийски бизнесмен 1957 г. — Сергей Баталов, руски артист 1961 г. — Анна Герасимова, руска певица 1962 г. — Ирина Нелсън, руска певица 1968 г. — Ашли Джъд, американска актриса 1968 г. — Мсвати III, крал на Свазиленд 1969 г. — Корнелия Благоева, българска поетеса 1969 г. — Жужа Полгар, унгарска (в последствие американска) шахматистка 1970 г. — Луис Мигел, мексикански певец 1972 г. — Ривалдо, бразилски футболист 1975 г. — Юси Яскеляйнен, финландски футболист 1978 г. — Габриел Хайнце, аржентински футболист 1979 г. — Антоанета Стефанова, българска шахматистка 1979 г. — Кейт Хъдсън, американска актриса 1981 г. — Мартин Хавлат, чешки хокеист 1981 г. — Хейдън Кристенсен, канадски актьор 1987 г. — Мария Шарапова, руска тенисистка 1987 г. — Оксана Акиншина, руска актриса 1988 г. — Диего Буонаноте, аржентински футболист 1989 г. — Марко Арнаутович, австрийски футболистПочинали 65 г. — Гай Калпурний Пизон, римски политик (* неизв.) 1044 г. — Готцело I, лотарингски херцог (* 970 г.) 1054 г. — Лъв IX, римски папа (* 1002 г.) 1390 г. — Робърт II Стюарт, крал на Шотландия (* 1316 г.) 1560 г. — Филип Меланхтон, немски теолог (* 1497 г.) 1567 г. — Михаел Щифел, немски математик (* 1487 г.) 1588 г. — Паоло Веронезе, италианският художник (* 1528 г.) 1632 г. — Сигизмунд I, крал на Швеция (* 1561 г.) 1689 г. — Кристина, шведска кралица (* 1626 г.) 1768 г. — Каналето, италиански художник (* 1697 г.) 1790 г. — Григорий Спиридов, руски адмирал (* 1713 г.) 1813 г. — Бенджамин Ръш, американски писател (* 1745 г.) 1824 г. — Джордж Байрон, британски поет (* 1788 г.) 1873 г. — Хамилтън Хюм, австралийски изследовател (* 1797 г.) 1881 г. — Бенджамин Дизраели, министър-председател на Обединеното кралство (* 1804 г.) 1882 г. — Чарлз Дарвин, автор на теорията за еволюцията на видовете (* 1809 г.) 1885 г. — Николай Костомаров, руски историк (* 1817 г.) 1894 г. — Сава Доброплодни, български културен деец (* 1820 г.) 1906 г. — Пиер Кюри, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. (* 1859 г.) 1908 г. — Милан Змията, български революционер (* ? г.) 1914 г. — Чарлс Пърс, американски философ (* 1839 г.) 1923 г. — Григор Георгиев, български революционер (* 1889 г.) 1925 г. — Илия Трайков, български революционер (* ? г.) 1925 г. — Стоян Леков, български революционер (* 1879 г.) 1930 г. — Стоян Загорски, български военен деец (* 1864 г.) 1933 г. — Ангел Симеонов, български революционер (* 1892 г.) 1933 г. — Васил Николов, български революционер (* 1895 г.) 1933 г. — Димитър Паликрушев, български революционер (* ? г.) 1933 г. — Дончо Христов, български революционер (* 1891 г.) 1933 г. — Стоян Георгиев, български революционер (* 1898 г.) 1934 г. — Александър Морфов, български композитор (* 1880 г.) 1936 г. — Антон Костадинов, български революционер (* 1878 г.) 1937 г. — Уилям Конуей, английски изкуствовед (* 1856 г.) 1937 г. — Уилям Мортън Уилър, американски ентомолог (* 1865 г.) 1938 г. — Костадин Бояджиев, български революционер (* 1880 г.) 1942 г. — Михаил Ефремов, руски генерал (* 1897 г.) 1949 г. — Мате Булев, гръцки партизанин (* 1904 г.) 1949 г. — Ото Нерц, германски футболист (* 1892 г.) 1954 г. — Методий Попов, български биолог (* 1881 г.) 1958 г. — Били Мередит, английски футболист (* 1874 г.) 1967 г. — Конрад Аденауер, западногермански държавник (* 1876 г.) 1973 г. — Ханс Келзен, австрийски философ (* 1881 г.) 1975 г. — Константин Белчев, български революционер (* 1874 г.) 1977 г. — Гюнтер Бруно Фукс, немски поет (* 1928 г.) 1977 г. — Димитър Недков, български революционер (* 1883 г.) 1983 г. — Йежи Анджейевски, полски писател (* 1909 г.) 1985 г. — Сергей Токарев, руски етнограф (* 1899 г.) 1987 г. — Максуел Тейлър, американски офицер (* 1901 г.) 1989 г. — Дафни дю Морие, британска писателка (* 1907 г.) 1990 г. — Сергей Филипов, руски актьор (* 1912 г.) 1993 г. — Дейвид Кореш, американски проповедник (* 1959 г.) 1998 г. — Октавио Пас, мексикански писател, Нобелов лауреат през 1990 г. (* 1914 г.) 1999 г. — Рагип Яшари, косовски политик (* 1961 г.) 2000 г. — Крум Милев, български футболист и треньор (* 1915 г.) 2001 г. — Андре дю Буше, френски поет (* 1924 г.) 2004 г. — Владимир Капличний, съветски футболист (* 1944 г.) 2005 г. — Джордж Косматос, италиански режисьор (* 1941 г.) 2009 г. — Анатолий Кулешов, руски музикант (* 1959 г.) 2009 г. — Джеймс Балард, английски писател (* 1930 г.) 2011 г. — Елизабет Слейдън, английска актриса (* 1948 г.) 2013 г. — Франсоа Жакоб, френски биолог, носител на Нобелова награда (* 1920 г.)Празници Сиера Леоне — Ден на републиката (1971 г.) Венецуела — Ден на независимостта (1810 г.) Великобритания — Ден на игликата (годишнина от смъртта на Бенджамин Дизраели) Уругвай — Ден на 33-мата патриоти Великден през 1908, 1981, 1987, 1992 2009 (датата, в която най-често се пада празника по Григорианския календар) Ден на велосипеда — първото умишлено използване на наркотик (ЛСД, от неговия откривател Алберт Хофман през 1943 г.)Източник: Уикипедия
