Хляб и „След нас и потоп”

Хляб и „След нас и потоп”

Цената и лъчът надежда

Излязох да си купя хляб. Времето все още е меко и реших да се поразходя из малките улички в квартала. Пътьом се заглеждах по витрините на разнообразните магазинчета и ателиета за услуги. Някои от нтях са стари, някои са съвсем нови и непознати, някои са фалирали и стоят празни вече месеци наред заради безумно високия наем, който искат собствениците на помещенията. Никой не ги наема, но явно притежателите на няколко квадратни метра площ предпочитат помещенията да стоят неизползвани вече доста дълго време, вместо да намалят малко наема. В тази криза това ми се струва неизгодно решение, но – хора разни.

Подминавам поредното пустеещо и някак тъжно изглеждащо помещение, когато виждам пункт на вторични суровини за изкупуване на хартия. На тротоара чакат двама-трима клошари с препълнени от сгънати кашони колички. Чакат мълчаливо пред входа. Отвътре излиза ядосана възрастна жена, която носи - пълен с книги - кашон. Развиква се по клошарите, разбутва ги...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност