Отдавна е известно, че политиката не е лъжица за всяка уста. Наперените келеши, които се пъчат по площадите на предизборна България, често пъти са балони, надути небрежно от задкулисните готвачи на поредната безвкусна манджа от мръсната кухня на българската политика. Някои от новите „месии“ се изживяват като безмилостни терминатори на статуквото, а всъщност са бледи копия и лоши имитатори на предишните пионки, създадени и пласирани в публичното пространство от същото това задкулисие, срещу което подскачат и се заканват неговите франкенщайнчета.
Достатъчно е да ги уцелиш с точно насочен въпрос и веднага се усеща как напомпаното лустро се свлича от лъчезарните им физиономии. Вместо него лъсва старателно скриваният страх от подлата роля, с която се е натоварил поредният наемник на политическата мафия. Наскоро Николай Бареков беше прострелян фронтално от убийствен въпрос, който оголи не само помпозната му фасада, но и вътрешните терзания на един дълбоко нещастен човек, зарязал личния си живот, за да служи като подлога на безскрупулните бандити от задкулисното статукво.
Дълбоката човешка драма на тези политически наемници често пъти е чужда на една категория хора, готови да убият и майка си, за да се изкатерят по стълбите на властта или на медийната популярност. През последните седмици станахме свидетели на изключително срамни сцени с участието на високопоставени представители на държавното управление. Любимият на всички политически клоун Росен Плевнелиев замина за Ню Йорк, за да участва в среща на върха, организирана от ООН и посветена на тревогата около климатичните промени на планетата.
Вместо да обсъди със своите колеги от цял свят мерките за запазване на природата, нашият Роско Боско се изцепи с поредната войнствена тирада срещу Русия, както и с налудничавите си бълнувания за „величието“ на настоящия политически модел в България. Изненадите обаче не свършиха до тук. От най-високата трибуна на ООН българският държавен глава призова генералния секретар на световната организация да не се бави много и да подава оставка през 2015 г. И докато гадаехме от къде на къде бившият комунист Плевнелиев форсира оставката на Бан Ки Мун, обитателят на „Дондуков“ 1 изплю камъчето и поиска новият шеф на ООН да бъде излъчен от Източна Европа.
Загряхте ли сега, уважаеми български реотани, накъде бие бившата ирландска овчарка, превъплътила се в днешния български президент. Нежелан от никого у нас, дори от своя създател Бойко Борисов, Плевнелиев трескаво си търси луксозно място под слънцето, след като бъде изритан от президентството през 2016 г.
За тази цел е готов да се прави и на маймуна, но да се задържи със зъби и нокти по върховете на политическата номенклатура.
Неволно си спомних за абсолютно аналогичното поведение на покойния Стоян Ганев, станал външен министър при „сините талибани“ с люти псувни по адрес на изчезналия Съветски съюз, дал подслон, образование и съпруга на пазарджишкия мургавелко. Подобно на Плевнелиев той също се прицели в ООН и успя да оползотвори едногодишното председателство на световната организация като шеф на българската делегация в Ню Йорк. Пътьом „забърса“ един милион долара от нашето генерално консулство в Истанбул, за да ги използва сред края на едногодишния си мандат в ООН като начало за дребен бизнес с някакви промишлени престилки.
И в двата изключително позорни случая тези високопоставени политически мърлячи разчитаха и разчитат на „съпорта“ (подкрепата) на американското посолство в София като поощрение и награда за демонстрираната омраза към Русия. Елементарни сметки на още по-елементарни хора. Измекярите на чуждите служби у нас винаги са били използвани и после захвърляни като ненужна вещ от своите господари. Печалната съдба на Стоян Ганев би трябвало да стресне неговия последовател Плевнелиев, а също и другите мераклии да се поставят в услуга на чичо Сам и на неговите терминатори на човешка съвест и национално достойнство.
Напоследък се наблюдава нов, още по-отчетлив възход на продажното туркофилство от страна на отговорни люде в уж независима България. Външният министър Даниел Митов ни в клин, ни в ръкав уведоми своя турски колега Чавушоглу, че България възнамерява да спре и дори да премахне загражденията по българо-турската граница. Този пореден идиот на американска служба зачеркна с един замах всичко сторено досега за пресичане на засилващия се бежански потоп от Близкия изток. Обеща на нашия стратегически душманин пълен достъп до и без това разградената територия на Отечеството.
И резултатите не закъсняха – турските каналджии вече не се спират по границата с България, а директно доставят бежанците до центъра на София. По-страшното е, че българската прокуратура започна следствени действия срещу малкото останали разумни хора у нас, които организираха и извършиха изграждането на телената бариера по югоизточната ни граница. Агентурата на ДПС и Анкара ще започне скоро време да ни вкарва и в затвора, ако продължаваме да протестираме срещу засилващата се инвазия на анадолските претенции към България.
Патриархът на Българската православна църква Неофит и софийският кмет Фандъкова също са обект в последно време на постоянен натиск за размразяване на проекта за ислямски център в полите на Витоша. Посланикът на Анкара в София наскоро посети патриарх Неофит и се опита да го изнудва с лъжливи обещания за по-бързо придвижване на спорните проблеми с имуществото на българската екзархия в Истанбул. Обещал му да ускори ремонта на нашата църква „Св. Стефан“ край Златния рог, като му намекнал, че Анкара очаква скорошното разрешение за ислямския проект в София,за да форсира точещия се вече три години ремонт на българския храм.
Кметицата на София Фандъкова е атакувана от представители на нашата екзархия в Цариград, които, подучени от турските власти, също са настоявали за ускорен строеж на турски ислямски център в софийския квартал „Малинова долина“. И в двата случая на най-арогантен рекет сме били деликатно заплашвани, че ако продължаваме да бавим топката с терените на мюфтийството и ислямския център, нашите скъпи екзархийски имоти в Истанбул (строителни терени за над 500 млн. долара) ще бъдат блокирани и обречени на неясно бъдеще.
Тук трябва да предупредим и кметицата, и патриарха, че човек и добри дела да върши, никога не е късно да стане за резил. Усеща се тяхното колебание и готовност да се поддадат на ориенталските съблазни, предлагани от новите османци. Църквата винаги е била нашата национална опора срещу набезите на турските главорези. Патриарх Неофит е сравнително неопитен спрямо пъклените мераци на анадолските ни душмани и трябва да е много предпазлив, когато му се предлагат „подаръци“ от анкарското посолство в София.
На кметицата ще кажем само: „Данче, внимавай в картинката, защото религиозната толерантност, за която толкова примираш в последно време, никога не е била съблюдавана от другите вероизповедания у нас, а само от наивния до глупост православен клир“. След два дни България ще гласува за нов парламент на Републиката. Нека сме напълно наясно, че държавата ще бъде спасена от нейните недоброжелатели само ако избере в Народното събрание най-искрените патриоти, готови на всичко, за да защитят бъдещето на нашата родина.
След 48 часа ще узнаем дали наистина сме узрели за решителни промени, които ще изведат България на верния път и ще й върнат нараненото национално достойнство.
