Принадена стойност
Принадена стойност е стойността създадена от труда на наемния работник свръх стойността на неговата работна сила, безвъзмездно присвоявана от капиталиста. Учението на Карл Маркс за принадената стойност е едно от най-великите достижения на човешкия гений. Васил Илич Ленин го нарича крайъгълен камък на икономическата теория на Маркс. Създаването и присвояването на принадена стойност е определяща цел и движещ мотив на капиталистическото производство. Срещу платената от капиталиста работна заплата работникът му връща жив труд, който образува част от стойността на произведената от него стока. Едната част от тази стойност възстановява авансираната от капиталиста работна заплата, другата част е принадена стойност. Работното време през което се създава принадена стойност е принадено работно време, а създаденият продукт е принаден продукт. Форми на принадената стойност са печалбата (промишлена и търговска), лихвата и поземлената рента. Принадената стойност се увеличава чрез абсолютно удължаване на работното време (абсолютна принадена стойност) и чрез намаляване на необходимото работно време (относителна принадена стойност). Отношението на принадената стойност към променливия капитал е норма на принадената стойност която изразява степента на експлоатация. С развитието на капитализма нормата на принадена стойност расте, вследствие на което се повишава степента на експлоатация. Така още по-бързо расте масата на принадена стойност и се увеличава броят на експлоатираните наемни работници. Продължителността на работния ден и степента на експлоатация определят величината на принадената стойност. Производството на принадена стойност като основен закон на капитализма обуславя засилването на противоречията в капиталистическото общество.
        
