В нашето забързано и динамично ежедневие е важно да сме бодри, в добро настроение и кипящи от енергия още от самото ставане. Трудно бихме се справили, ако си нямахме помощници. Един от главните виновници това да се случва е витамин B12, за който преведохме тази интересна статия. Надяваме се тя да Ви помогне да откриете отговори на някои от най-често срещаните въпроси на тази тема, както и да разбули тайната мистерия за произхода, източниците и начина на поддържането на добри нива в нашето тяло.
“Веган съм от доста години и бях принуден през цялото време, като много други вегетарианци и вегани, да се занимавам с много лъжлива или неточна информация и митове около храненето без животински продукти. Най-често задаваният към мен въпрос е: “Но от къде си набавяте протеините щом не ядете месо?” Информацията, че вегетарианците и веганите не набавят достатъчно протеини или трябва да ги комбинират отдавна се изтърка, остаря и е доказано неправилна преди десетилетия. Растителните храни са с изключително високо съдържание на аминокиселини, които са градивна единица на всички протеини. Някои растителни храни, като например конопените семена, дори съдържат висококачествени комплексни протеини и всички незаменими аминокиселини, от които човек има нужда. Протеините в месото и млечните продукти, често са несмилаеми, след като са преминали термична обработка и се задържат за дълго в червата и гният. Хранителен режим, богат на твърде много животински протеини, може значително да намали и усложни абсорбирането и усвояването на необходимите витамини и минерали, включително и калция. В такъв случай изглежда парадоксално това, че сме били подведени да вярваме, че кравето мляко е добър източник на калций. Това също така обяснява защо страните с най-високи нива на консумация на млечни продукти – САЩ, Дания, Норвегия, Холандия и Швеция – имат най-високи нива на остеопороза, костни заболявания, сърдечни заболявания и рак на гърдата, докато в страните с най-ниска консумация на същите, процентът на тези заболявания е много по-нисък. Следващият въпрос, който получавам от хората е: “Ами витамин В12?” Трябва да призная, че когато реших да се ориентирам към веганството този въпрос ме шокира малко. Така че реших да открия сам отговора на този въпрос и направих някои проучвания относно дефицита на витамин В12. Бях много изненадан от това, което открих. На пръв поглед, всичко, което човек може да открие е за веганите и как, ако не ядат животински продукти, няма от къде да си набавят този жизнено важен витамин. Но ако се разровите малко по-дълбоко (или пък по стечение на обстоятелствата сте изкарали колежиално ниво анатомия), ще имате възможността да научите малко повече за B12, какво е това и от къде в действителност идва. Много хора твърдят, че единствените храни, които съдържат витамин В12 са от животински произход. Това е поредния мит, който отдавна бе разбулен. Няма храни, които естествено да съдържат витамин В12 – нито животинските, нито растителните. Този витамин (В12) е микроб/бактерия и се произвежда от микроорганизмите. Така че ето го и отговора: не е необходимо да консумирате животински продукти, за да си набавите витамин В12, а само да поддържате добра чревна хигиена и здраве. Бактериите, които живеят в червата ни, произвеждат В12, който след това се абсорбира през храносмилателния тракт. Това обаче не може да се случи, ако стомашно-чревният тракт не е благоприятна среда за растежа и размножението на добрата микрофлора (пробиотиците). Или ако е запушен с гъст, утаечен слой неусвоени протеини от месо, млечни продукти и глутено-съдържащи продукти като пшеницата.
Аз все още не проумявам как може някой да твърди, че човек като мен, придържащ се изцяло към здравословното хранене с необработени сурови плодове и зеленчуци, ядки, семена, кълнове, поници и водорасли, може по някакъв начин да получи дефицит от каквито и да било витамини, а в същото време човек, придържащ се към стандартната американска диета (SAD), включваща честа консумация на месо, хидрогенирани мазнини, различни видове тъпкани с консерванти, бои и изкуствени подобрители сладости, хрупане на пържени картофки, бургери и жабуркане с кока кола и други газирани напитки, се счита за голямо постижение в областта на разумното и здравословно хранене. По-късно се натъкнах на това: “Авторът не вярва, че дефицитът на витамин В12 е по-голям при вегетарианците и/или веганите; това е може би е просто още една пазарна лъжа…” Всъщност всичко е точно обратно на твърденията на месната промишленост и млечната пропаганда, тъй като се знае, че при активно консумиращите месо и животински продукти вероятността от дефицит на витамин В12 е в пъти по-голяма! Това е било известно още през 1959 г. ” Проучванията показват, че придържащите се към SAD имат нужда от много по-големи количества B12 в сравнение с останалите, които се хранят балансирано с храни и продукти от растителен произход”. Тъй като витамин В12 всъщност идва от микроби, развиващи се в консумираните от нас храни, те ще бъдат убити, когато продуктите са термично приготвени или подложени на микровълново влияние. По този начин човек, консумиращ варено месо и/или ултра пастьоризирани млечни продукти, на практика ще консумира много по-малко B12 от веганите, употребяващи сурова и екологично чиста храна. В този случай консумацията на въпросния витамин в по-големи дози е неизбежна! “Животинските и млечните продукти са беден източник на витамин В12, тъй като те в повечето случаи се консумират топлинно обработени. По тази причина, дори и да има минимални количества витамини, те са обречени да се сблъскат с неблагоприятна за тяхното развитие среда в стомашно-чревния тракт и последващата ги гибел”. Един веган-суровоядец, веган или дори вегетарианец също ще има много по-чист и здрав храносмилателен тракт в сравнение с останалите хора, консумиращи животински продукти, което води до по-високи нива на пробиотици развиващи се и живеещи в червата и по-голяма степен на B12 усвояване и реабсорбиране. Също така е особено важно да се знае, че витамин B12 се разрушава под въздействието на висококиселинна среда. Това означава, че В12 в месото ще бъде унищожен от повишените нива на солна киселина в стомаха, необходима да преработи месните продукти. И то в случай, че все още витаминът не е бил тотално убит от многобройните инжекции антибиотици и ваксини, които се бият на животните, отглеждани в промишлените ферми и развъдници. Тъй като консумацията на растителни продукти в повечето случаи не довежда до значителни повишения на киселинната среда в тялото ни, това способства “доброто посрещане” на добрите бактерии и тяхното стимулиране за репродукция.
В такъв случай отговорът на въпроса как да си набавим необходимите количества витамин B12 не е толкова труден.
1. Консумирайте повечко сурови и по възможност екологично чисти растителни продукти (семена, ядки, кълнове и не на последно място водорасли).
2. Постарайте се поне 50% от вашето дневно меню да се състои от такива храни.
3. Твърди се, че в диворастящите и домашно отглеждани култури количествата кобаламин (другото название на B12) е доста по-голямо, тъй като и в двата случая не се употребяват изкуствени торове и химикали. Един от небезизвестните лица в света на здравословното и сурово веганско хранене Дейвид Уолф вярва, че консумираните ежедневно диви и домашно отгледани храни със сигурност ще ни осигурят необходимите дневни нужди от витамини.
4. Също така намалете и избягвайте да консумирате месо, дивеч, млечни и глутен-съдържащи храни, които значително ще повишат вътрешната киселиност на средата и ефективно ще облепят стените на червата с плътен слой слуз, възпрепятстваща абсорбирането на B12.
5. Избягвайте пастьоризираните и подложените на микровълни храни; храните с голям брой Е-добавки (различни видове подобрители, овкусители, изкуствени оцветители, стабилизатори и т.н., целящи само и единствено да прикрият истинския вкус на готовия продукт, както и да удължат неговия живот по рафтовете).
6. Постарайте се да ги замените с натурални сурови плодове и зеленчуци и зеленолистни.
7. Добавете в менюто си богати на хранителни вещества алги водорасли като спирулина, хлорела, АФА, фитопланктон тъй като и двете са частично растителни и частично микробни и съдържат този толкова обсъждан в наши дни витамин. Освен съдържанието на B12, фитопланктонът е един прекрасен източник на балансирани омега мастни киселини (Omega 3, Omega 6 и Omega 9) и в повечето случаи не представлява риск от живачно натравяне както се случва при употребата на рибено масло.”
Надяваме се, че тази статия ще Ви помогне да откриете отговора на този горещо вълнуващ всички ни въпрос, както и да опровергае митовете за предстоящ витаминозен дефицит при всички, решили да не консумират животински продукти.
За написването на тази статия е използвана следната литература:
1. “Milk, the Deadly Poison“, Robert Cohen – “Млякото, смъртоносната отрова” – Робърт Коън 2. ‘The Vitamin B12 Issue’, Dr. Gena Shaw – “Проблемът Витамин B12″ – др. Гена Шоу 3. ‘Fit for Life‘, Diamond, H. and M., 1987 – “Здрави всеки ден” – М. & Х. Даймънд – 1987 4. ‘Human Anatomy and Physiology‘, Marieb – “Анатомия и физиология на човешкото тяло” – Мариеб 5. Sunfood Diet Success System, Wolfe, David – мисля, че все още няма превод тази чудесна книжка на Дейвид Уолф.
Благодарим на Вера и Милен от “Магията на суровата храна” за споделянето на статията.
