Освен със слънчево затъмнение ще отбележим днешния ден или по-скоро денонощие и с пролетно равноденствие, което се очаква да изравни продължителността на деня и нощта. Да видим какво обаче говорят фактите за пролетното равноденствие:
1. Пролетното равноденствие е едновременно и есенно, защото в Южното полукълбо на Земята настъпва есента и с това ще започне да намалява денят, докато на север от Екватора ще започне да нараства.
2. С пролетното равноденствие в северното полукълбо се отбелязва първият ден от пролетта, която ще продължи до лятното слънцестоене, което през тази година настъпва на 21-ви юни в 16:38 ч. Според метеоролозите обаче пролетта идва на 1-ви март и настъпва напълно до 31-ви март, което много съответства на нашата традиция с мартеничките.
3. Равновесието в конкретен момент. Докато хората по света отбелязват настъпването на равновесието в продължение на цял ден, от астрономична гледна точка то се случва в точен момент, когато Слънцето пресече небесния Екватор (мислена линия над земния Екватор) от юг на север. В този момент земната ос не е наклонена. През 2015 година точния момент на равноденствието ще настъпи на 20-ти март в 22:45 ч. UTC, това е по Гринуич, у нас тогава вече ще бъде 21-ви март и 01:45 ч.
4. Денят на равноденствието не е фиксиран. Разпространено е убеждението, че пролетта идва а 21-ви Март, у нас това ще бъде така, но последния път, когато се е паднала същата дата (по часова зона UTC) е било през 2007, а следващият път ще бъде през 2101 г.
Противно на популярното схващане, пролетта може да настъпи на 19-ти, 20-ти или 21-ви март. През 21-век равновесието се установява само два пъти на 21-ви март – през 2003 и 2007 г.
5. Ще се наложи да опровергаем твърдението за абсолютно еднаква продължителност на деня и нощта навсякъде по света в един момент. Въпреки че денонощието се разделя на две равни части, реално светлата и тъмната част се изравняват на различни дати за различни точки от земната ширина, а пък на Екватора изобщо няма такова събитие. За нашата географска ширина – около 40° – денят и нощта се изравняват на 17-ти март и на 25-ти септември, много на север на 5° ширина това става на 24-ти февруари и 17-ти октомври. Ако пък тръгнем на юг от Екватора до 5° южна ширина там равновесието се установява на 14-ти април и на 29-ти август, за същата като нашата ширина на юг изравняването става на 23-ти март и 19-ти септември.
На Екватора никога не настъпва равновесие между ден и нощ, защо ли? Тук трябва да поясним какво се счита за изгрев и какво за залез. Изгревът започва с появата на горния край на слънчевия диск на морското равнище и денят продължава до пълното потъване на Слънцето под хоризонта. На Екватора отнема повече време центъра на слънчевия диск да премине по небето (слънчевите лъчи са абсолютно перпендикулярни и Слънцето преминава по ясна линия от изток на запад). Нощта на Екватора остава „ощетена“, защото от нея по правило се вади времето на залеза и така денят винаги е по-дълъг обикновено с по 14 минути, затова пък времето на смрачаване и развиделяване е по-кратко, защото Слънцето потъва под хоризонта в по-остър ъгъл. През цялата година на Екватора дните и нощите остават с приблизително еднаква продължителност с превес за деня. Реалното равновесие се случва само на ширини, достатъчно отдалечени от Екватора, за да имат сезонна разлика в продължителността на деня от поне 7 минути.
6. Равноденствието е ден на празник. В много части от света, особено в северното полукълбо, равноденствието получава голяма почит като ден, на който Слънцето, а заедно с него и живота се ражда отново. Старите пагански обичаи, свързани с култа към небесните тела като богове по-късно преливат в християнството, а в случая говорим за вписването на езически култове във Великденските празници.
