Казват, че една снимка струва колкото хиляда думи. В този случай са прави. Една снимка може да улови същността на нещо много повече от всеки писател или поет. Изображението е лесно за рабиране, то е точно пред вас, напълно стоящо без никакви филтри. Думите могат да бъдат изгубени в описанието и да бъдат извадени от контекста, тяхното значение може да бъде объркано и изтълкувано погрешно. Изображенията не са просто смес от цветове, уловени на хартия. Те са нещо което може да те накара да се размислиш, предизвиквайки сурови емоции вътре в нас.
Има стандартни примери за значението на изображенията. Според изследователския център „Pew“, потребител на Интернет е 7,4 пъти по вероятно да кликне върху съдържанието ако изображението е прикрепено към него. Брандинг и маркетингови експерти внимателно използват цветови схеми и изображения, за да ни убедят да купуваме определени продукти. Но защо се насочват точно към тези визуализаци. Как така имат толкова власт над нас?
Психолозите обясняват, че изображенията помагат лесно да активират четири ключови стимуланта: очакване, емоция, мотивация, култура. И четирите очевидно притежават съществена важност в нашето ежедневие и е вродено в нас. Снимки и визуализации предизвикват реакция у възприемащия. Ако например сложим снимка на момче с куче пред теб, мен и още десет човека, тази снимка ще означава за всеки нещо различно за всеки който я вижда. Какъвто и да е повода, реакцията на всеки човек ще е възоснова на предишен опит и мнения. Тяхната субективност ще се активира и ще им помогне да насочи емоциите им които чувстват докато се съпоставят с тази снимка.
В този смисъл, снимките не са просто една самотна снимка на един единствен момент. Те са широкообхватни напомняние на спомени, добри и лоши. Те са катализатор за емоционални реакции. Те са мощни връзки към нещо по голямо от нас и са визуално представяне на вътрешните ни желания и страхове. Виждайки нещо, независимо дали това е ужасна картина от война или вдъхновяващ пример на човечност, моментално го прави реално. Всичко се свързва в нашето въображение.
„Никога не чета. Просто гледам снимки“ казва Анди Уорхол.
Ако перифразираме Ганди, имате две очи и само една уста не без причина.
