Home »
хангар
» Хангар: Разработват крачещ танк ШТ-1 в War Thunder
Gaijin Entertaiment са се заели с разработката на крачещ танк за MMO War Thunder. Историческите източници сочат, че проектирането на ШТ-1 (Шагающий танк) започнали още преди началото на Втората световна война. Първата световна война е била наречена „окопна война“, по време на която била демонстрирана ниската ефективност на обикновените пехотни настъпления. Това наложило създаването на нов тип техника, която да пресича разбитите от взривове полета, разрушените селища и пътища. Така се достигнало до идеята за създаването на крачещия танк ШТ-1.
През април 1937 г. автобронетанковото управление на Червената армия издало на завод 184 тактико-техническите изисквания за разработката на „бронирана машина от нов тип“ с маса до 50 тона, защитена с броня с дебелина не по-малко от 60 мм. Тя трябвало да бъде въоръжена с 107-мм оръдие, 122-мм гаубица или 152-мм гаубица. Допълнителното оръжие било 45-мм оръди, едрокалибрена картечница като зенитно въоръжение и 20-мм танково автоматично оръдие. Въпреки сложната задача през април 1939 г. новата бойна машина „Обект 104“ изязла на тестове.
Демонстрацията на новата бойна машина направила изключително впечатление на политическото и военно ръководство на страната и било зето решение да бъдат пуснати няколко подобни крачещи танка за войскови изпитания.
Бойното кръщение новите машини получили по време съветско-финландската война. ШТ-1, а също така и новите опитни танкове Т-100 и СМК, были отправени на фронта, където трябвало да преминат проверка в бойна обстановка. В последствие в документите индексът ШТ-1 бил променен на КВ с дезинформационна цел.
ШТ-1 бил с висока проходимост, почти пълна неуязвимост към противотанкови и пехотни мини, а благодарение на външният си вид всявал страх и паника у врага. 152-мм гаубица позволявала с минимален разход на снаряди да бъдат поразявани вражеските бункери, а бронята им била непробиваема за оръдията на финландците. Коктейлите „Молотов“ били безполезни поради височината на машината.
През юни 1941 г. били пуснати между 20 и 30 машини. Те постъпили в западните военни окръзи, но не били достатъчно усвоени от екипажите към началото на войната.
По време на граничните сражения през лятото на 1941 г. всички ШТ-1 били загубени. Някои от тях обаче се появили в бойните отчети на германската армия.
В началото на войната германците успели да приберат няколко екземпляра, които били изоставени без гориво и боеприпаси. Въпреки че екипажите им се опитали да ги унищожат с ръчните си гранати, германците успели да възстановят техниката и тя взела участие в някои сражения. В германската армия трофейните ШТ-1 получили обозначение Pz.Kmpf.Lfr. 565(r).
В СССР във връзка с тежката ситуация на фронта и преместването на военните заводи на изток, било взето решение да не се възобновява производството на крачещи танкове. След войната въпросът за създаване на подобни машини бил повдиган няколко пъти, но анализът на съвременното бойно поле, показал че те ще са неефективни против съвременните оръдия с висока балистика, танкове и управляеми танкови ракети. Освен това цената им се оказала 4-5 пъти по-висока от таз на обикновения верижен танк.
Три екземпляра от първитеШТ-1 били предадени на САЩ по програма за обмен на военни разработки. През есента на 1941 г. те били тествани известно време. С цел секретност те били наречени M35 Assault Tank.
