По канон, Великден се чества в неделя след първото пролетно пълнолуние, като слага край на Страстната седмица и отбелязва смъртта и възкресението на Иисус Христос. Това е едно от най-тържествените събития в християнския свят, тъй като напомня на вярващите за последната саможертва на Божия син. За мнозина пък е и приветствие на пролетта, свързано преди всичко с пъстротата на боядисани яйца, аромата на козунаци и закачливото присъствие на великденски зайци.
Всичко това ни е добре известно. Какво обаче не знаем за Великден и за традиционните му символи?
1. Източната (православна) и западната (католическа) църкви отбелязват Великден на различна дата. Причината е, че първите се ръководят от юлианския календар, който изостава с 13 дни от коригирания Григориански календар (водещ за католиците), започващ изчислението на празника от деня на пролетното равноденствие 21 март.
2. Когато след равноденствие пълнолунието се падне след 4 април, католическият и православният Великден може да съвпаднат. Но ако се случи преди 4 април, католиците празнуват по-рано от православната църква. Понякога с цял месец.
3. Католиците празнуват Великден дори, ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай православните определят за дата на празника следващия неделен ден.
4. Все пак определянето на датите за Великден следва някаква закономерност – колкото и далеч да са една от друга, те винаги се падат между 21 март и 25 април.
Прочетете още:
Великденските обичаи – традиция и възхвала
Тайнството на Възкресение
5. Великденският обреден хляб – козунакът, символизира тялото на Христос. Той е едно от най-ранните лакомства за празника, приготвяно за първи път от френски монаси през XVII в. и раздавано на бедните по време на постите. От там се разпространява из цяла Европа и стига до Русия.
Прочетете още:
Плетен козунак с плънка
Великденски козунак със стафиди и шоколад
6. Бялата лилия символизира възкръсването на Христос, поради което се приема за официалното цвете на празника.
7. Вярва се, че традицията за боядисване на яйца е съществувала още в древността, но тогава са се използвали отвари от природни блага (смрадлика, коприва, орехи, ябълки и т.н). А яйцата са се дарявали като символ на прераждането – традиция, удобно заимствана във великденските обичаи.
8. В Украйна техниката за рисуване на великденски яйца се нарича Писанка.
9. Шоколадовите яйца, най-популярните лакомства за Великден, са произведени за първи път в Европа в началото на XIX в. и до днес си остават такива.
10. След Хелоуин, в САЩ Великден е вторият празник с най-много продажби на лакомства. Което го превръща в истинска златна мина за производителите.
11. Великденският заек е емблематичен символ в католическия Великден. От векове той се свързва с плодовитостта и пролетта, в Средновековна Европа се е приемал за символ на нов живот, а днес се явява своеобразен „куриер“ на лакомства и яйца в празничния ден – традиция, вероятно започнала в Германия през Средновековието.
12. По традиция, на трапезата в източноправославната общност присъстват агнешко, супа от агнешки дреболии, зелена салата с варени яйца, сладка баница и великденски курабийки, боядисани яйца и козунак.
13. Агнето е символ на празника, защото е принесено в жертва в деня на Възкресението.
Прочетете още:
Агнешко печено за Великден
14. Чукането с яйца за здраве преди началото на обяда или вечерята в празничните дни символизира сполуката. Вярва се, че онзи, чието яйце остане здраво, ще има късмет и благополучие през цялата година.
И така, Великден тропа на вратата. Желаем на всички ви смирение, не забравяйте на Разпети петък да се отбиете в църквата и да минете под плащеницата за опрощаване на греховете, а в полунощ на Великден да благодарите за онова, което имате. Весел празник!
