Още по темата
Съд за балдъзата на Брендо
2015-05-12 20:58:57
“Гнилите ябълки” в съдебната ни система са обяснението, защо липсва справедливост в България
Едвин Сугарев
В България липсва справедливост – и това е известно не от вчера. Критиките към прокуратурата и съдебната ни система не са секвали в течение на целия преход – вече цели 25 години: четем ги в докладите на ЕК, чуваме ги изказани от посланици, които просто няма как да спазят бон-тона на дипломатическия език пред плътната безпардонност на правосъдните своеволия – и се налага да ни напомнят за “гнилите ябълки” в съдебната ни система.
Преживяхме някак резила Филчев – но именно на неговия фон вече става непосилно да преглъщаме абсурдите, сътворени от неговите наследници. Видяхме как се печелят избори с прокурорска бухалка в ръка, как се опорочава деня за размисъл и как медии и магистрати работят в синхрон, за да докарат на власт сламения Орешарски – та да настане благодатното време за дърпащите конците му олигарси. Нагледахме се и на модела “Кой?”, и на пехливанските битки между неговите кукловоди, единият от които се оказа по-чер от дявола, а другият – по-недосегаем от свещенната крава в Индия.
Всичко това се случи не въпреки, а с пряката помощ на правораздаването. Видяхме какви ли не магистрати и какви ли не процеси – по-нагласени от
адска машина под луксозен джип
Имаме светлия пример на Роман Василев, на Петьо Еврото, на Румяна Ченалова и прочее герои от нашето съдебно настояще. Но ще кажете – има и почтени магистрати. Има, да. Повечето са такива. Само дето, кой знае защо, не се радват на кой знае каква популярност и не жънат публични успехи. И не попадат в съдебните екипи на знаковите дела, които са в центъра на общественото внимание.
Как прочее се случва това? Нали уж има система за случаен избор на съдиите – която именно защото е случайна, би трябвало да гарантира справедливостта. Да, има, само че тя май не е толкова случайна. И някак си все се случва тъй, че зад случайните избори прозира известна закономерност. Нещо като повреден калейдоскоп, стъкълцата в който при всяко завъртане застиват във все една и съща фигура.
Току-що арестуваната съдия Ченалова например три пъти бе определяна от уж случайната система по дела, свързани с КТБ – при наличието на над двадесет съдии, които биха могли да бъдат определени вместо нея. Три пъти! Дали си даваме сметка за каква “случайност” става дума? За такава, по отношение на която вероятността да се случи е от порядъка на едно към един милиард. Или може би много повече – не знам, не съм математик.
Някаква закономерност под случайността?
Ами да – действия със замах в полза на Делян Пеевски – и в помощ на неговите усилия да фалира КТБ, за да може да прилапа активите й на безценица. При което съдия Ченалова успя да обяви в несъстоятелност ТЦ ИМЕ и офшорката EFV International Financial Ventures, регистрирана на Британските Вирджински острови. Дребната подробност е, че за последната не важи нито българското, нито европейското законодателство – въпросните острови не се намират в Европа. Но какво от това, важното е да се въздаде справедливост…
Има и други, не тъй известни случаи, в които машинарията за случаен избор придобива окултни способности – и призовава призраци от миналото. За такива призраци става дума в някои публикации във Faktor.bg – свързани с предстоящото дело срещу Цветан Цветанов пред ВКС.
Нека припомня: срещу бившия вътрешен министър се водеха не едно, а три дела – като първото от тях беше по сигнал на Сергей Станишев – и с него започна де факто омаскаряващата кампания под мотото “всички срещу ГЕРБ”, която доведе на власт етно-национал-социалистическата тройна коалиция от БСП, ДПС и Атака, срещу която българите протестираха повече от година, додето едни геополитически събития сринаха модела “Кой?”. Ставаше дума за едни кетчъри, дето уж подслушвали кого ли не – включително президента – а после се оказа, че те дори не могат да записват мобилни разговори.
Това дело се срина – срина се и друго едно, също толкова малоумно – задето Цветанов уж бил ощетил МВР с 50 000 лева, като изплатил полагащите се при пенсиониране заплати на търновския шеф на НСБОП, който пък бил уличен в най-разнообразни тежки престъпления – включително и в това, че преместил едни детски катерушки не там, където било законното им място…
Едно трето дело обаче оцеля. Прословутото дело с отказа на Цветанов да разреши подслушване на същия този Орлин Орлинов. Две дребни подробности – първо, става дума за събития с дългогодишна давност – отказът е от 2009 г. И второ – за никакво осуетено разследване не може да става дума. Разследването е проведено – и то въз основа на СРС-та, постановени именно от Цветан Цветанов. Отказът на исканите от прокуратурата подслушвания се дължи на факта, че липсва предварителното съгласие на главния секретар на МВР Калин Георгиев, което е необходимо, за бъде утвърдено такова искане. А липсва не случайно – тъй като тъкмо в този момент тече вътрешна проверка на Орилин Орлинов с използване на СРС-та – движена обаче от структурите на МВР Русе. Проверката не се възлага на търновските структури, тъй като е добре известна близостта на местния прокурор с обвинения Орлинов – и съществуват опасения, че
може да се получи теч на информация
На всичкото отгоре три месеца по-късно, след като постъпва искане с разширени мотиви, разрешение все пак е дадено.
Та това е делото, доведено докрай – срещу основната мишена, в която бяха прицелени всички политически и медийни остриета през последните няколко години. Причината: Цветан Цветанов си позволи нещо, което никой преди него не си беше позволявал: арестува Алексей Петров – Трактора, който пък беше свещената крава на Филчев и наместник на Станишев в ДАНС. Фигурата, която изпълняваше ролята на посредник между властта и организираната престъпност. Спомнятe си навярно – тъкмо той организира тайната среща на вътрешния министър с братя Галеви – вследствие на която Румен Петков бе принуден да си подаде оставката. Същият бе обвинен в продължаваща години наред престъпна дейност, за която свидетелстваха десетки свидетели. Ала делото срещу него се проточи безкрайно дълго и в крайна сметка бе забатачено – благодарение и на споменатата съдия Ченалова.
Да се върнем сега на призраците от миналото. Машинарията за случаен избор е посочила по съответния прозрачен начин съдебен състав, който ще гледа на най-висша инстанция последното оцеляло дело срещу Цветан Цветанов. Делото, по което на първа инстанция му бяха присъдени четири години затвор. Сред съдиите фигурира съдия Жанина Начева, благоверна съпруга на Цветан Начев, офицер от Първо главно управление на ДС.
Не само – той е ударен и с други качества и заслуги. Завършил е школа на КГБ, а след десети ноември, както обичайно става в такива случаи, се е преквалифицирал като бизнесмен – става основен акционер, а сетне и изпълнителен директор на ортодоксална банка „Свети Никола”, в която основна фигура е ген. Любен Гоцев. През 2005 г. е независим кандидат за кмет на София – със съответния ДС-екип, а след това става член на Висшия политически съвет на партията “Нова сила”, създадена от Асен Сираков, някогашния заместник на Волен Сидеров.
Да припомня: тъкмо “Нова сила” бе партията, която издигна кандидатурата на Алексей Петров за президент на България. И сега
съпругата на този ДС-труженик ще съди Цветан Цветанов,
чийто основен грях е тъкмо арестът на Алексей Петров и неговата “организирана престъпна група” – според определението на вече позабравения обвинителен акт срещу Октопода. И само като допълнителен щрих се явява обстоятелството, че кум на Нечеви е не друг, а Янаки Стоилов, депутат от БСП и лидер на нейната лява фракция.
Какво от това – ще попитате навярно – та нали Жанина Нечева не може да отговаря за делата и пристрастията на своя съпруг. Ами това, че и около други съдии, работили по това дело, витаят същите призраци от миналото. Както личи от публикациите във Faktor.bg, съдията на втора инстанция Спас Иванчев се е оказал твърде близък с Алексей Петров, като връзката им начева още от сержантското училище в Пазарджик. Между впрочем това е съдията, оправдал братя Маргини по обвинението за три подготвяни убийство. Албена Гетова, съпруга на съдията от първоинстационния съд Тони Гетов, командирован в София специално за делото, е зарадвана с втори мандат като висш дипломат в Германия – подписан от министър Вигенин в последните дни на кабинета Орешарски.
Не станаха ли малко много “случайностите” по това дело? Или те се случват по този начин и в този ред, за да възтържествува справедливостта – и за да бъдат възмездени октоподите и други нагли персони за понесените от тях страдания?
Понякога си мисля, че единственият начин да се реформира съдебната власт е да се разпуснат всички нейни структури и след това да се формират отново на конкурсен принцип и без оглед на подобни заслуги към поквареното правосъдие в България от годините на прехода – така, както в Грузия решиха проблема със своята корумпирана полиция. За съжаление България е твърде консервативна страна – особено щом става дума за липсващата справедливост и за насъщните бухалки от съдебната ни система. В нея такива “случайности” не се случват.
