То във всеки блок има поне един комшия, дето ти къса нервите, ама с тая сме врата до врата. Все ми се хили насреща. Любезна се прави, мазницата му. И не знам как го постига, но отворя ли вратата и тя отваря нейната. И веднага започва да одумва и да сплетничи за всички. Ама без изключение. Как не се роди поне един, дето да й се хареса поне мъничко, бе? На всеки намира кусур. Виж за себе си като заприказва ще се зачудиш как не си забелязал досега тази прекрасна жена.
Ние си живеехме много добре преди тази чума да се премести в блока. Комшийката ми беше златна, но почина жената, че беше възрастна и децата й продадоха апартамента. Един ден видяхме, че се носят мебели, кашони, куфари. И тогава за пръв път се срещнахме с това чудо, дето ни стана съседка. На пръв поглед изглежда нормална жена и всички се подлъгахме. Настанена-ненастанена, хукна по хората на гости. Сега вече гледаме през шпионките и не й отваряме, ама отначало не знаехме каква е досадница. Влезе ли в някоя къща и още от коридора ще намери кусур. Огледалото що било там, килимът бил изтъркан, вратата скърцала… Акъли дава как да живеем. И аз отначало се зарадвах, че добра комшийка ще си имам и приказката ще върви. Но лека- полека я видях колко пари струва.
Започна да ме моли за услуги. Можело ли да се изкъпе у дома, че нейната баня била в ремонт. Може, бе, заповядай. Парното пуснах, хавлии й приготвих и с мъжа ми излязохме да не я притесняваме. Оставихме я като хората да се къпе, а то да вземе да рови из цялата къща. Като се върнахме я заварихме да ровичка из спалнята. Искала била да види как сме се наредили. Аз без малко да я изгоня още тогаз, ама мъжът ми ме дръпна – културни трябвало да бъдем. А тя що не е културна, а?
Че се и оплака, че водата била студена. Нищо, както и да е. Поканихме я да вечеря с нас. Бях приготвила кюфтета, салата от печени чушки и крем карамел. Кюфтетата, каза, имали много лук, виж салата от печени чушки обичала, ама що не съм й сложила оцет? Абе, опитай я първо и после приказвай, бе – оцетът ми ябълков, цветът му светъл, опитай и после приказвай. Крем карамел не ядяла, че да съм направела едно кафе. Направих кафе – пяната му пяна, захарта му захар, всичко му на място.
Ей, намери му кусур, бе. Чашата била много голяма – близна, близна и го остави. Едвам я изтраях. На другия ден цъфна вкъщи по едни къси панталонки. Завъртя се покрай мъжа ми – да й сменял крушка, че изгоряла. Мъжът ми вика: добре. И отидоха да й сменя крушката. Да дойде, да дойде, няма го. Звъннах аз и влязох направо. Мъжът ми покачен на един стол, а оная отдолу му държи краката да не паднел. Аз не съм ревнива, ама не съм и проста. Казах на мъжа ми, че го търси един приятел и си го заведох вкъщи. Там вече му казах няколко приказки. Карахме се, ама на мъж доверие можеш ли да имаш. Изнервих се. А като се тресне вратата и аз мисля, че той влиза у тях. Обявихме апартамента за продаване. Автор: Сребрина
