Куче влачи рейс, а чат-пат и трамвай

1
Добави коментар
desislavaivanova4
desislavaivanova4

Вчера на бул. „Янко Сакъзов“, до парка „Заимов“, към 12:30 часа, след скандал с пътник ватман се ядоса и напусна трамвая си. Докато се намери негов заместник, движението беше блокирано. Случката се разигра по линия 22.

Според Кодекса за етично поведение на водачите в „Столичен електротранспорт“ ЕАД, следва те да „се ръководят в своята професионална дейност и междуличностни отношения от основни ценности като честност, справедливост, решителност, уважение, отговорност, сигурност и безопасност, доверие и лоялност /I глава/. В някои точки, описани в общите права и задължения на водачите се казва:

В своите професионални дейности и отношения, водачите представляват Дружеството и следва да проявяват подобаващо лично поведение и външен вид, за да не вредят на неговия авторитет.
Следва да се избягва агресивно поведение на пътя при управление на превозното средство, стремежът е да се избягват конфликтни ситуации, без да се създават рискове за участниците в движението (например автомобилисти, велосипедисти, пешеходци и др.)
Водачът се въздържа от действия , които преднамерено могат да злепоставят другите или да накърнят тяхното достойнство.
При изпълнението на задълженията си водачът следва да пази околната среда като не изхвърля отпадъци извън определените за това места или замърсява по какъвто и да било начин.

На водачите е „забранено по време на работа да пушат и да пият алкохол, както и да употребяват други упойващи вещества“. Кодексът им изисква те да бъдат „вежливи и любезни с пътниците“, а не да се „карат с тях, да ги ругаят и да правят забележка на лична, расова или сексуална основа“. „Когато пътник проявява агресия, ватманите трябва да спрат превозното средство, да докладват инцидента и да продължат курса си само след като редът е възстановен“.

Дааа, това се отнася за всички. Без изключение. Да, да… и за теб, ти който всяка сутрин пушиш в кабината – облепена с фотоси на лелеяни моми и мечтани коли, после изхвърляш смело цигарата вън, питат за билет – подаваш бонус кисела физиономия, за „добро утро“ даже не мислиш… Ако си в настроение /защото слушаш чалга до дупка/ може и да изчакаш всички да слязат навреме, често обаче онези с раниците ги оставяш да чакат до следващата спирка, щото на предната бабите са се изнизвали бавно, а по-младите още могат да тичат до следващия трамвай… За тях да се приготвят за нисък старт и да се впускат в надпреварата, за да хванат следващия трамвай си е национален спорт… Виждаш ги и ги чакаш да си помислят, че ги делят само стотни от финала. Започват да ръкомахат оживено, политат и ето сега е най-удачният момент да им хлопнеш вратите под носа… Не след дълго вече си гладен и при първия удобен случай просто спираш трамвая и слизаш за баничка и боза. Познато, нали?

Вчера един като теб просто се ядоса и си тръгна. Тази новина звучеше по-скоро трагикомично. У нас всекидневно се раждат от забавни и нелепи случки до умопомрачаващи и зловещи истории. Между пътници и контрольори, между пътници и водачи… А някой някога е писал етичен кодекс, някой някога е говорил за уважение, отговорности, честност, справедливост на работа…

Разпознахте ли се?

Тази статия е за Вас. За всички вас, които би трябвало да познавате трудовите си права и задължения. Би трябвало да сте чели и да спазвате етичния кодекс, който е писан за Вас, с очакването всеки „да се придържа към заложените в него стандарти с грижа, разбиране и лична отговорност“. Чужди думи? Така изглежда. И всеки Ваш работен ден го доказва. Това е Ваше работно място. Това е Вашата работа, за която получавате заплата. Заплата, която Ви храни и Ви осигурява живот. И Вие имате отговорности към нея. Имате писан и един етичен кодекс, който би трябвало да познавате до болка и да ръководи всеки Ваш работен ден. Да Ви напомня, че отношението Ви към хората трябва да се води от основни човешки ценности. Там, в него се говори за вежливост, за любезност, за високи професионални стандарти, за стриктност и отговорност при изпълнение на служебните задължения… за ей такива едни неща, които са нужни, за да може всички да общуваме и да живеем по-леко. Припомняйте си ги по-често, те са писани за Вас.