„Монолог на Дон Кихот“ от Христо Фотев

…Но в името свещено на Испания

и в името на мойта Дулцинея

аз ще премина всички разстояния

и ще живея — трябва да живея.

Животът ми е моето призвание.

(Ах, колко ми е трудно да живея.)

Наистина след толкова страдания

за да живея — трябва да се смея…

И аз се смея — и живей Испания.

Испания се смей — и аз живея.

Понякога ме дебне отчаяние

със образа, с гласа на Дулцинея…

Но зряща е душата ми. Вълнение

ръката ми внезапно осенява.

Аз ще приема своето сражение —

ще защитя аз странната си слава.

Пространство. Математика. Движение.

В най-точното е моята победа.

И ще спася смеха си аз — ранения, —

ще го приспя на шпагата си бледа.

О, замъци. Принцесо на прозореца,

ще стъпча аз магията голяма.

Закриляй ме, пресвята Богородице.

Кой казва, че оптическа измама

са демоните, в блатото погребани?

О, слепота на глупаво...
Прочети цялата публикация