29 години от аварията в Чернобил
В този свеж априлски ден се навършват 29 години от една от най-големите трагедии в човешката история – аварията в АЕЦ „Чернобил“. На 26 април 1986 г. се взривява четвърти енергоблок на централата.Последствията са огромни – от радиационно заразяване пострадват 19 руски региона – почти 60 хил. кв. км, с население 2,6 млн. души.Засегнати са 12 области в Украйна с площ 50 хил. кв. км; както и 46,5 хил. кв. км от територията на Беларус. Около 200 хил. души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус.Чернобилската авария обикновено се приема за най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, като наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година е сред 2-те събития от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития.Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието ѝ. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на чернобилската авария.26 април е доста драматична дата като цяло. На този ден през 1933 г. например е създадено Гестапо – тайната полиция на нацистка Германия. Четири години по-късно е бомбардиран испанският град Герника – трагедия, обезсмъртена от Пабло Пикасо в една от най-прочутите му картини. През 1942 г. Манджурия преживява най-тежкия минен инцидент в историята – загиват 1549 души. През 1999 г. хиляди компютри са поразени от вируса Чернобил. На тази дата е роден и Чарлз Франсис Рихтер – човекът, който измисля най-използваната скала за измерване на земетръси в света. Впрочем запознайте се сами със събитията от датата. Събития 1336 г. — Франческо Петрарка изкачва връх Ванту — символичен рожден ден на алпинизма. 1802 г. — Наполеон Бонапарт подписва обща амнистия, която позволява на около 1000 от най-видните емигранти от Френската революция да се върнат във Франция. 1933 г. — Създадено е Гестапо — официалната тайна полиция на Нацистка Германия. 1937 г. — Гражданска война в Испания: Испанският баски град Герника е бомбардиран от самолети на Луфтвафе, изпратени от Хитлер в помощ на Франсиско Франко. 1941 г. — В Любляна е създаден Освободителен фронт на словенския народ. 1942 г. — При експлозия в мина в Манджурия (Китай) загиват 1549 миньори — най-тежкият минен инцидент в света. 1949 г. — В Москва започва първата сесия на СИВ. 1954 г. — Започва Женевската конференция, опит да се възстанови мирът в Индокитай и Корея. 1962 г. — Космическият кораб Рейнджър 4 на НАСА се разбива в Луната. 1962 г. — В космоса е изстрелян първият международен (англо-американски) спътник „Ариел“. 1964 г. — Танганайка и Занзибар се обединяват в обща държава — Танзания. 1978 г. — Започва гражданската война в Афганистан. 1986 г. — Чернобилска авария: Четвърти реактор на атомната електрическа централа в Чернобил (Украйна) експлодира и се запалва, което е най-голямата ядрена авария в света. 1990 г. — Регистрирано е Движението за права и свободи. 1991 г. — Основан е футболният отбор Ф91 Дюделанж от Люксембург. 1994 г. — В Южна Африка се провеждат първите многорасови избори. 1999 г. — Хиляди компютри в света са поразени от компютърния вирус Чернобил. 2000 г. — По инициатива на министър-председателя Иван Костов започва Българският Великден. 2002 г. — 19-годишният Робърт Щайнхаузер застрелва 17 души в училището си в германският град Ерфурт, след което се самоубива. 2005 г. — Под международен натиск, Сирия изтегля последните си 14 000 войници от Ливан, с което се слага край на 29-годишната военна доминация над страната.Родени 121 г. — Марк Аврелий, римски император († 180 г.) 1573 г. — Мария Медичи, жена на Анри IV (Франция) († 1642 г.) 1710 г. — Томас Рийд, шотландски философ († 1796 г.) 1711 г. — Дейвид Хюм, шотландски философ († 1776 г.) 1785 г. — Джон Джеймс Одюбон, американски художник († 1851 г.) 1787 г. — Лудвиг Уланд, германски поет († 1862 г.) 1798 г. — Йожен Дьолакроа, френски художник († 1863 г.) 1807 г. — Шарл Огюст Фросар, френски генерал († 1875 г.) 1829 г. — Теодор Билрот, австрийски хирург († 1894 г.) 1865 г. — Аксели Гален-Калела, финландски художник († 1931 г.) 1874 г. — Инеса Арманд, комунистка († 1920 г.) 1879 г. — Оуен Ричардсън, британски физик, Нобелов лауреат († 1959 г.) 1889 г. — Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ († 1951 г.) 1893 г. — Дража Михайлович, сръбски генерал († 1946 г.) 1894 г. — Рудолф Хес, нацистки офицер († 1987 г.) 1898 г. — Висенте Алейксандре, испански поет, Нобелов лауреат († 1984 г.) 1900 г. — Чарлз Франсис Рихтер, американски сеизмолог († 1985 г.) 1903 г. — Константин Константинов, български музиколог († 1955 г.) 1905 г. — Жан Виго, френски кинорежисьор († 1934 г.) 1912 г. — Алфред ван Вогт, канадски писател († 2000 г.) 1915 г. — Димитър Измирлиев, български учител, журналист и общественик († 1983 г.) 1917 г. — Йау Минг Пей, американско-китайски архитект 1917 г. — Кочо Караджов, български стопански деател († 2002 г.) 1926 г. — Верка Сидерова, българска певица 1928 г. — Херта Крефтнер, австрийска писателка († 1951 г.) 1932 г. — Франсис Ле, френски композитор 1933 г. — Арно Пензиас, американски физик, Нобелов лауреат 1940 г. — Джорджо Мородер, италиански композитор 1949 г. — Емил Басат, български журналист 1954 г. — Силвия Кацарова, българска певица 1958 г. — Георги Лозанов, медиен експерт 1962 г. — Борис Велчев, български юрист 1962 г. — Наско Сираков, български футболист 1963 г. — Джет Ли, китайски актьор 1977 г. — Том Уелинг, американски актьор 1980 г. — Чанинг Тейтъм, американски актьорПочинали 757 г. — Стефан III, римски папа (* неизв.) 1566 г. — Диана дьо Поатие, френска благородничка (* ок. 1499) 1635 г. — Алесандро Тасони, италиански поет (* 1565) 1731 г. — Даниел Дефо, английски журналист и писател (* 1660 г.) 1815 г. — Карстен Нибур, немски изследовател (* 1733 г.) 1910 г. — Бьорнстерне Бьорнсон, норвежки писател Нобелов лауреат (* 1832 г.) 1914 г. — Едуард Зюс, Австрийски геолог (* 1831 г.) 1915 г. — Джон Бъни, американски комик и актьор (* 1863 г.) 1923 г. — Никола Юруков, български архитект и революционер (* 1880 г.) 1931 г. — Джордж Мийд, американски философ (* 1867 г.) 1932 г. — Никодим Тивериополски, български духовник (* 1864 г.) 1936 г. — Димитър Перниклийски, български военен деец (* 1860 г.) 1940 г. — Карл Бош, германски химик, Нобелов лауреат (* 1874 г.) 1945 г. — Павло Скоропадски, украински политик и генерал (* 1871 г.) 1957 г. — Гичин Фунакоши, японски „баща“ на карате-до (* 1868 г.) 1960 г. — Страшимир Димитров, български геолог (* 1892 г.) 1964 г. — Димитър Гичев, български политик, дипломат (* 1893 г.) 1969 г. — Морихей Уешиба, създател на айкидото (* 1883 г.) 1976 г. — Андрей Гречко, съветски маршал (* 1903 г.) 1984 г. — Каунт Бейзи, американски джаз пианист (* 1904 г.) 1986 г. — Дечко Узунов, български художник (* 1899 г.) 1989 г. — Люсил Бол, американска актриса (* 1911 г.) 1994 г. — Масутацу Ояма, японски каратист (* 1923 г.) 1997 г. — Петър Бобев, български писател (* 1914 г.) 2010 г. — Радой Попиванов, български биолог (* 1913 г.)Празници ООН — Световен ден на авторското право (отбелязва се от 2001 г.) Армения — Ден на граничната охрана Израел — Възпоменателен ден на героите Русия — Ден в памет на жертвите на радиация, аварии и катастрофи Танзания — Ден на обединението (чества се обединението на Танганика и Занзибар в една държава, 1964 г., национален празник) Източник: Уикипедия
