апр
28
2015
Константин продължава по пътя от Малага към Севиля – вече стигнахме до язовир Ел Чоро, а днес ще продължим към Севиля.
Приятно четене:
Андалусия с велосипед
втора част
Ел Чоро (Гуадалхорсе) – Теба – Ел Саусехо – Вилануева де сан Хуан – Морон де ла Фронтера – Алкала де Гуадайра – Севиля
Нищо по- хубаво от прясно кафе рано сутрин
Сутринта мързеливо си събрах багажа и към 9 часа завъртях педалите. Обаче нещо се скапа километража, ръчках го, нагласях му сензора- не и не, не работи. Като последна опция реших, че батерият на сензора може да е сдала багажа, така че в следващото село ще видя да я сменя.
Денят започна приятно, слънцето напичаше, а пътя леко се изигаше нагоре. След около 15 км /по карта/ видях старото укрепление на
Теба
Теба
Селото се оказа точно зад хълма и нали трябва да ми е гадно – 2 км стръмен баир. Изплюх си дробовете докато го кача…
… но пък гледката отвисоко си струва
Намерих набързо часовникарски магазин, жената вместо да се засили да ми вземе парите, изкара един уред да провери дали батерията има ток. Пълна беше проклетията, за мое огромно съжаление. Съжаление, защото означава, че проблема е в километража, а без него е някак си тегаво. Помага ти да поддържаш ритъм, освежава те, когато виждаш изминатите километри, макар и да нервира, когато понякога се движех твърде бавно.
Така или иначе нищо не можех да направя по въпроса, така че монтирах отново батерията и се спунах към главният път. И изненада- проработи…. в последствие се оказа, че когато скороста ми падне под 9 – 10 км/ч спира да работи, което означава повечето баири, а те никак не бяха малко.
Вече полудоволен продължих и след няколко километра…
Провинция Севиля
…смених провинциите
Докато предният ден карах през планината, заобиколен от борова гора, то днес навсякъде се простираха полета.
Към 3 след обяд стигнах до
Ел Саусехо
с надеждата да си купя буркан боб и малко зарзават за вечеря. Имах още останало зеле и предвкусвах отсега как хубаво ще си сготвя.
Средновековен панаир,
Оказа се че в селцето им празник и на центъра разположен „средновековен” панаир. Е, почти всички платки бях затворени по това време, но пък си взех парче пица и кола… супер вкусно ми беше.
Така и не можах да напазарувам, разглезен покрай туристическите градове не бях преценил, че в селата магазините затварят по обяд, така че яхнах отново бялото магаре и продължих напред.
Пътят продължи със стръмни изкачвания и спускания и към 5 стигнах до
Вилануева де сан Хуан
За да ми е още по- хубаво, селото беше разположено по-нависочко…
Наложи ми се да почакам около час, за да отвори магазина. Прецених, че надали ще стигна навреме до Морон де ла Фронтера, та реших да спя някъде наблизо. Пък и вече бях навъртял около 75 км, достатъчно за деня.
Отне ми доста време да открия подходящо място, наоколо всичко е или маслинови насаждения или прясно изорани, открити отвсякъде ниви. Имаше и малки горички, но основно по стръмни склонове, място за палатка нямаше. Най- сетне открих една позарязана къща покрай малка нива и опънах лагер на верандата.
Вечер
…от колко време те мисля…
Бях си заредил бутилките с вода още в селото, така че като се стъмни добре се разхвърлях и се поизкъпах, че се бях вмирисал като пор. Водата си беше доста студена, така че когато се пъхнах, подсушен, в спалният чувал се почувствах прекрасно.
Сутрешна гледка
Постарах се да стана рано и да си събера бързо багажа преди да се е появил собтвеника на имота. За късмет вече бях приключил с баирите, предстояха ми основно спускания по широк, хубав път. Движех се с около 55 км/ч и само лошите спирачки ме караха да се ограничавам…
В
Морон де ла Фронтера
спрях за да пия кафе и да е погрижа за някои физиологични нужди. Бях обаче жестоко разочарован…
Честно, майна, как може да съществува подобна тоалетна в центъра на Испания през 21 век… водата от чешмата се оттича по тръба на пода и оттам в сифона, който се вижда… бахти… и това на фона на…
…не е нормално и това е…
Изпих си кафето, всъщност пих 2, нуждаех се от време да позаредя батериите на камерата и телефона, но и някак си имах нужда от второто. Срещнах доста затруднения да изляза от селото в нужната ми посока.
Бях отбелязал на картата, че в посока Севиля излиза второкласен път, проблема беше, че този път не беше отбелязан на нито една табела. Слава Богу, мерна се колоездач и той ме упъти.
Андалусия
Последваха десетки скучни километри,
тук вече бях благодарен, че километража работи. Поле, равно като тепсия, въртиш и имаш усещането, че седиш само на едно място. Единствено смяната на цифрите на екранчето ти подсказват, че все пак се движиш в пространството.
Андалусия
Наближавайки
Алкала де Гуадайра
видях някакво укрепление. Мислех да се приближа и разгледам, но явно беше частна собственост и бях посрещнат от див лай.
Алкала де Гуадайра
Завъртях се около него, колкото да му щракна някоя снимка и си бих шута.
Оттам започна трудното. Всички пътища за влизане в Севиля водеха през магистралата, въртях се като муха без глава, питах, и пак и пак… Отне ми над 2 часа докато намерих един черен път край жп линия, който влизаше в
Севиля
Там се засякох с един холандец, колоездач, той пък се оплака че от 2 часа не може да излезе… разменихме информация и всеки по пътя си.
Севиля
Ураааааа
Продължението:
Автор: Константин Костовски
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Испания – на картата:
Другата Испания
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Tags: Алкала де Гуадайра, Андалусия, велосипед, Вилануева де сан Хуан, Ел Саусехо, Испания, Морон де ла Фронтера, Севиля, Теба
